— Но, Майло, щом нямаш предвид Бети Уудръф и проповедника Клъф, тогава за какво…
Съдията Рейни засмука пурата и над главата му увисна димен облак.
— Джени, аз се мъча да зачекна сериозния въпрос по логичен път. Искам да си напълно подготвена.
— Добре, Майло. — Тя гореше от нетърпение. — Какво има?
— Ето какво. Малко преди да се прибера тази вечер, по телефона ми се обади Дейд Уомак. Знаещ много добре кой е. И двамата знаем, че с него шега не бива, не е човек, на когото да махнеш с ръка. Познавайки добре законите, нещо, което у него е съчетано с високоразвит печалбарски нюх, той успя да навърже низ от успешни маневри в областта на ипотеки на недвижими имущества и запори — разбира се, все по буквата на закона — и натрупа истинско състояние. Сега Дейд Уомак е богаташ, ако не и най-богатият в Индианола. А подобно богатство означава власт. Нещо повече, Дейд е хитър юрист и съобразителен политик и от петнайсет години управлява града с голи ръце. Не забравяй това! По време на избори той избира кмета, той решава кой да влезе в градския съвет. Поиска ли нещо, стига му да пусне дума и тогава кметът и съветниците подскачат като зайци, спипани натясно по фасулената нива. Хрумне ли му да прокара булевард или да затвори някоя улица, ако знае, че от това ще падне нова печалба, няма човек в Солисо с изпит от гаргите ум, който може да му попречи. В миналото имаше хора, които се помъчиха да му се противопоставят — едни загубиха имотите си, публично ги порицаха, други, преди да е станало много горещо, успяха да се измъкнат от Индианола. Това е едната страна на Дейд Уомак. Другата може с две думи да се опише. Дейд не крие и сам ще ти каже, че както проповедниците ненавиждат греха, тъй и той мрази негрите, мулатите и всички тям подобни.
— Защо ми казваш всичко това, Майло? — недоумяваща, попита Джени. — Знам го що за човек е Дейд Уомак, как да не го знам. Но не виждам отде накъде…
— Ще ти обясня, Джени, ясно и разбрано ще ти обясня. Снощи Дейд ми каза, че днес целия ден някаква мулатка се мъчила да мине за бяла и да си намери стая в града. А ти знаеш, Джени, в Солисо обичаят забранява това — цветнокожи в центъра! Както и да е, каза ми, че навсякъде връщали мулатката, додето най-после преди малко някакъв шофьор с такси — очевидно или пиян, или тъп — я завел у вас. Дейд бил информиран. И междувременно шофьорът вече е уволнен и е напуснал града, задето е превозвал мулатка в кола, определена само за бели. Виждаш ли колко бързо става? Сега вече знаеш какво искам да ти кажа, Джени.
Джени се бе изправила на стола с пламнало лице.
— Та тя има право да бъде каквато си ще! — гневно викна тя. — А Дейд Уомак е лъжец! Не е негърка, а индианка! Нали самичка ми каза! И освен туй мен не ме е грижа каква е и какво приказва този и онзи за нея. За моята къща е добра!
Съдията Рейни се пресегна за машата и разрови огъня.
— Джени…
— Като чуя такива неща, побеснявам, та чак ми иде да псувам! — продължи Джени, цяла почервеняла и разтреперана от яд. — Но сега тъй ми е кипнало, че просто не зная какво да кажа!
— Джени — почна той пак. — Джени, ти си мисли за нея, каквото искаш, пък нека и тя ти разправя каква е, работата е там, че ако питаш Дейд Уомак, тя е мулатка, която гледа да мине за бяла. Това е важното…
— Пък аз ти казвам, че познавам един бял в Солисо, който веднага ще й се усуче. И няма да бъде единственият — прекъсна го Джени на висок глас. — Ще почна да плюя от яд!
— Добре, Джени, да речем, че е индианка или друга раса, но това не променя положението, тъй като кожата й не е като на Дейд Уомак. Хората в Солисо могат да притежават най-голяма търпимост в страната по отношение на религията, политиката и морала, но додето го има Дейд Уомак да им пуска фитили и да им действува на чувствата, и една йота търпимост към негрите не можеш намери. Не се е родил още оня, който ще бъде по-голям расист от Дейд. Слушай, Джени, искам да вземеш думите ми под внимание. Знам какво говоря. Положението е опасно. Не се прави на глуха.
Джени въздъхна и се облегна.
— Е, и какво ще направи? — попита след малко тя.
— Знаеш, Джени, за него няма нищо невъзможно.
— Но ти сигурно нещо предполагаш, Майло?
— Не зная. Просто не зная.
— Ти можеш да го спреш, Майло!
— Не, Джени, не мога.
— Защо не?
Като смукна от пурата два-три пъти, съдията Рейни тържествено заклати глава.
— Джени, никой в Солисо, та дори и в цялата област Индианола, няма нито волята, нито силата да спре Дейд Уомак в история като тази. Това му е добре известно. При нормални обстоятелства бих могъл да намеря начини и средства за едно или друго съдебно решение или компромис по обикновени спорове, да речем, да се протакат съдебните процедури до безкрайност, но дойде ли до расови въпроси в града на Дейд Уомак, ставам безпомощен като новородено. Както и да разсъждавам, не мога да си позволя открито да му се противопоставя. После до края на живота ми ще ме бойкотира. Ето, тук ми е къщата, тук ми е юридическата практика, тук трябва да живея. И по тази причина каквото и да мислиш за него…