— Добре, а тя роди ли?
— Не.
— И Бети Уудръф няма да роди, тъй че хич и не се навъртай около нея и стига си ги дрънкал, че ще я вземеш за жена, че туй било, че онуй! Веднъж ти го казах и пак повтарям. Лека нощ, Монти Биско!
Монти застана в подножието на стълбата и се загледа нагоре, към коридора на втория етаж. Джени видя, че посяга с крак към първото стъпало.
— Недей, Монти! — екна гласът й зад гърба му. — Да не си посмял!
Той я стрелна през рамо.
— Не можете да ме спрете, мис Ройстър. А и не е ваша работа.
Прекрачваше второто стъпало, когато Джени се завтече към него и с две ръце го сграбчи за ръката. Монти лесно се освободи, просто тръсна ръка.
— Дошъл съм да видя Бети и ще я видя! — И той отново тръгна по стълбата.
— Вийзи, Вийзи! — извика Джени, колкото й глас държи. — Ела, Вийзи, бързо ела! Помогни ми да го спрем! Монти Биско иска да нахълта в стаята на Бети. Бързай, Вийзи!
— Каква полза да го викате — каза Монти, като се обърна и погледна Джени. — Ведро вода да понесе, ще се влачи по пода, та какво остава…
Малчо Гудуили пристигна тичешком и цъфна на върха на стълбата, преди още Монти да е наближил етажа. Застана там с късата си нощничка и замига на ярката светлина.
— Какво става тук? — запита той.
— Не го пускай горе, Вийзи! — изкрещя Джени и се втурна нагоре. — И една стъпка не му давай да направи! Иска да се вмъкне в леглото на Бети.
Монти спря на стъпалата и впери поглед в Малчо.
— Какво правиш тук, Монти? — попита Малчо. — Какво искаш?
— Махай се от пътя ми, да не пострадаш! — заплашително викна Монти. — Не ми се ще да причинявам зло на такъв дребосък като тебе. Махай ми се от пътя, чуваш ли?
— Не го слушай, Вийзи! — извика Джени, наближила вече горното стъпало, и миг след това се хвърли и обхвана с ръце краката на Монти.
Загубил равновесие, тъй като не успя да се освободи, Монти се строполи назад върху Джени. Сега тя пусна краката му и той се запремята надолу, разперил ръце. Главата му се заудря по перилата. Просна се на пода и за миг загуби съзнание.
Още не стъпил на нозе, Джени и Малчо се намериха при него. Като се почувствува на себе си и разтърка очи, Монти застана на колене и после бавно се изправи. Видя, че Малчо стои между него и пътя към стълбата, вдигна го и го захвърли насред хола.
— Предупреждавам те, Малчо, ако си знаеш интереса, стой си на мястото!
Монти се озърна и забеляза Джени на най-горното стъпало. Зачервена и гневна, тя го гледаше с пронизващ поглед.
— Измитай се от къщата ми, Монти Биско! — рече тя.
— По-добре ще е вие да ми се махнете от пътя — каза той.
— Не ме е грижа ни колко си голям, нито пък колко са ти големи приказките! — с решение в глася отвърна тя. — Няма да се качиш при Бети и това е! Аз като кажа… Тази вечер й дадох голяма доза приспивателно да й се успокоят нервите и никому няма да позволя да припари до леглото й. Сили няма да й стигнат да го отхвърли. Може и да не съм светица в някои неща, но това не мога да приема. Ти не обръщаше на Бети никакво внимание цяла година, додето не чу клюките тази вечер, а сега, засилил се човекът и хоп с нея под един юрган! Затуй си дошъл, не за друго. А ги разтегляш едни лъжи — щял да се развежда и за Бети да се жени! Познах те, нали те гледам как не те свърта през цялото време. Но нищо няма да свършиш!
Без никакво усилие Монти безмълвно я отблъсна. Отново се запъти към стълбата и предпазливо надничаше назад да не би Джени и този път да го хване през краката. Току преди да стигне горния етаж, Джени изтича до телефона, дигна слушалката и почна светкавично да върти.
— Какво правите? — извика Монти от горното стъпало.
— Викам полиция — спокойно рече тя. После подвикна на Малчо: — Вийзи, изтичай на улицата и ако тоя се опита да ми попречи, колкото ти глас държи, викай съседите на помощ!
Малчо сдипли нощничката си, отвори вратата и хукна в нощта.
— Не правете това, мис Ройстър — примоли се Монти. Той погледна с копнеж към стаята на Бети в дъното на коридора и после наведе очи към стъпалата. — Моля ви, недейте, мис Ройстър! В същия миг ще ми изстине мястото в училище. Не викайте полиция, моля ви!
И забърза по стълбата надолу.
— Ако не изчезнеш от къщата ми, додето не са ми отговорили по телефона, сто на сто ще те изхвърлят от училището, защото, Монти Биско, заклевам ти се, ще кажа на полицията защо си искал да се качиш при Бети. Ще ти бъде урок за цял живот!
— Добре, мис Ройстър, ще си ида — дрезгаво каза той. — Моля ви, не казвайте нищо на полицията.
Без да откъсва очи от Джени, която стискаше слушалката в ръка, Монти дума повече не обели и бързо прекоси антрето. Отвори входната врата, премина верандата и се смъкна по стълбите на улицата.