— Майло — гальовно каза Джени, — ако искаш, Майло, остани тази нощ при мен. Няма да си самотен — тя се пресегна и плътно му стисна ръката. Ще останеш, нали, Майло?
Той извърна поривисто глава и се взря в лицето й; после се заразхожда до прозореца и обратно.
— Майло…
— Не — рече той твърдо, без да я погледне. — Не!
— Ще ти сготвя нещо много хубаво, Майло. Ако искаш пържено пиле с батати, шунка с яйца на очи или пържола по каубойски. Обещавам ти всичко да направя, че и добре да си дремнеш.
Известно време и двамата мълчаха, той още не смееше направо да я погледне.
— Няма ли да ти хареса, Майло?
— Не. Сам ми е сготвил вечерята. Той никога не закъснява след определеното време.
— Ще звъннем на Сам Моксли по телефона и ще го предупредим, че няма да се прибереш. Има ли нещо по-лесно от това, Майло?
— Сам сега е в кухнята и няма да чуе телефона. Непрекъснато оглушава.
— Тъй ще се радвам, ако останеш — Джени умишлено заговори в добрия тон. — Нали знаеш, Майло, колко обичам да ти правя услуги? Това е най-сладката ми слабост.
Тя се надигна и допълни чашите. Като подаваше на съдията Рейни неговата, тя застана до него и го погледна в очите.
— Голяма работа! Ще звъним, додето Сам Моксли чуе. Какво толкова! Освен това какво пък, ще кажа, че тази вечер съм поискала да ти покажа колко ми е голямо сърцето.
Пред къщата премина забързан автомобил и фаровете за миг блеснаха в прозорците. Съдията Рейни отново приседна на канапето и загледан в игривия газов пламък на печката, сръбна уиски.
Спокойна и стихнала, Джени седна до него. Облегна се назад и скръсти ръце на корема си. Смущението й бе преминало и вече уверено, тя се усмихна на себе си.
— Ти не знаеш, Майло, колко съм доволна, че няма да се наложи да гоня Бети Уудръф. Първо, имам нужда от наема, но има и нещо друго. Ако дотрябва да й кажа това — че се налага да се изнесе оттук, — в земята ще потъна от срам, защото ще се почувствувам предателка на собствения си пол. В миналото и аз живях, както си исках, и затуй не мога с чисто сърце да критикувам Бети и да смятам за недостатък нейните постъпки и нейния начин на живот. Ако искаш да знаеш самата истина, трябва да ти кажа, че се възхищавам от нея.
— В частния си живот ние всички живеем само с истината, Джени. За очите на света всичко друго е позор и измама.
— Такова нещо за нея никой не може да каже. Откакто я познавам, Бети веднъж не е измамила. Може ли някой да каже същото за Мейрита Йигър, дето излъга футболния треньор? Кой знае, може би стана по-добре за Бети, защото сега проявява истинския си образ. На себе си доказва, че е създадена само за мъжете, а коя ли жена не иска да си докаже това; сума жени не научават гази истина, а когато я научат, е станало късно и вече никаква полза. Сега знаеш защо се възхищавам от Бети, нали, Майло?
Той я погледна замислен, но замълча.
— В този миг, Майло, от нея се възхищават и мъжете в града. Нали тъкмо затова й се обаждат от време на време. В къщи хората не получават вниманието, което им се полага. Зная някои работи, тя ми се е доверявала, на някои и имената е казвала — само погледни какви жени водят и никога не би ги укорил. За момичета като Бети Уудръф би трябвало да има особено наименование — нещо достойно, нещо, което да ги отделя от обикновените. Бети е от друга класа — по нищо не прилича на простите въртокъщници, нито на обикновените проститутки. В света има много такива, но като Бети Уудръф никъде не можеш намери. Повярвай ми, ако бях мъж…
Предната врата се отвори и някой влезе в антрето. Автомобилът на Бети не беше минавал по улицата, а и никой не бе хлопал.
В антрето се разнесе шумно тътрене на нозе и след миг на прага на вестибюла се появи Вийзи Гудуили. Плах и несигурен, той стоеше там, потриваше измръзнали ръце и разтърсен цял от студена тръпка, доверчиво се усмихна на Джени. Изправен, със свити от студа рамене, с тъмните си очички, мигащи от силната светлина, той изглеждаше още по-дребен, миниатюрен. Друг път, като се върнеше в къщи след партия покер в пожарната команда или след някой следобед из бирариите и игралните заведения в центъра на града, той се втурваше към Джени, обхващаше я с ръце и дигнал като малко дете очи към лицето й, почваше да гали месестите й бутове. Но когато при Джени във вестибюла имаше хора, той заставаше несигурен какво трябва да стори, додето тя не го заговори първа.
— Всичко е наред, Вийзи — каза му тя и усмихната му направи знак да влезе. — Съдията Рейни ми е дошъл на гости. Влез, стопли се. Като си ходил в тоя мраз, може и да ти е замръзнало нещо.