Корделия се изкиска.
— Добре тогава, забрави.
Джоул кривна глава.
— А той имал ли е много, ъъ, несподелени увлечения? Преди мен?
— Би трябвало да разменя тази информация срещу нейна равностойна… — Джоул на свой ред махна в смисъл „добре тогава, забрави“ и Корделия се усмихна, — но ще се смиля над теб. Не, макар столицата да беше пълна с красиви офицери, той гледаше на тях като на прекрасен залез или като на хубав кон, наслаждаваше им се абстрактно. Не пропускаше да назначи интелигентен офицер, а ако в добавка е и от красавците, толкова по-добре. Колкото до офицери с изключителна сила на характера, такива рядко се задържаха на Бараяр, повечето търсеха приключения в космоса. А да открие и трите качества в един човек…
Джоул размаха отново ръка, но Корделия го спря с категоричен жест.
— О, дръж се прилично. За пръв път те видя, когато ти връчи онзи медал, нали така? Вече беше чел докладите за орбиталния инцидент, изчел ги беше подробно — винаги го правеше преди награждаване, — както и предишните ти доклади. Ако не друго, ти току-що беше спестил на императора необходимостта да търси заместници на стотина мъже с изключително скъпа професионална подготовка. — Нищо чудно, че Арал го беше назначил при себе си незабавно, веднага щом бумащината и лекарите на Джоул го позволиха. Другото назначение се бе случило доста по-късно.
Джоул изкриви физиономия.
— Това винаги ми се е струвало странно. Да те наградят за действия, които почти не си спомняш. По онова време хипоксията вече си казваше думата. Да не говорим за тежката кръвозагуба. Или така поне заявиха по-късно военните лекари. А аз си мислех само за едно — ами ако се наложи пак да го направя, а не си спомня как? — Устните му се извиха в закъсняла усмивка. — Боже, бил съм млад, нали?
— Беше достатъчно стар. Както и всички ние, предполагам. — След миг тя добави с любопитство: — Хрумвало ли ти е, че си моносексуален, преди Арал?
Той сви рамене.
— Ако не броим експериментите на четиринайсетгодишна възраст. Излизал бях с жени, доколкото кариерата ми на онзи етап го позволяваше. Но нещо не беше както трябва. След Арал реших, че вече знам защо не се е получавало. — Хвърли поглед към нея изпод дългите си мигли. — В началото ти буквално ме хвърляше в ужас. Мислех, че рано или късно главата ми ще се озове в торба.
— Мда, мина известно време, докато те убедя в миролюбивите си намерения.
— А аз разбрах какво представляват прословутите бетански разговори на графинята. Преди това не се бях възприемал като наивно провинциално момченце.
Корделия се изкиска.
— На колонията Бета си имаме обици за тази цел. Обици, които се продават във всеки бижутериен магазин.
— Ха. Напомни ми да ти разкажа за сводника на хермафродити, когото срещнах по време на третото си пътуване като военен ескорт. Без твоето обучение бих пропуснал… ами, една крайно забележителна седмица. — За миг сякаш го обхвана палаво настроение при този очевидно любим спомен. Отдавна не беше виждала такова изражение на лицето му. Не беше загадка защо през последните три години и двамата караха на автопилот, но сега изведнъж се запита кога това се е превърнало в навик.
— Радвам се, че беше успял да превъзмогнеш своята, хм, срамежливост, преди да дойдеш при нас на Сергияр.
— Изминалите години и капитанстването вероятно са помогнали.
— Е, нещо определено е помогнало. — Тя килна глава закачливо, но и приятелски. Мълчание се възцари помежду им, подправено с напрежение.
Той завъртя между пръстите си столчето на чашата, после я погледна в очите.
— Това няма да е лесно, нали? Нито просто.
— Никога не е било. Не виждам защо да е сега.
Смехът му беше тих, но искрен.
Поседяха още малко в ресторанта, разговорът им се насочи към работата — а покрай колонията Хаос, както Корделия обичаше да нарича Сергияр, разговорите за работа никога не свършваха, — после се изправиха едновременно. Той не ѝ предложи ръката си, макар че би могъл, предвид че го беше правил на подобни места неведнъж, а тя не скъси излишно разстоянието помежду им. Помогна ѝ да се настани в наземната кола, която я чакаше отпред. Когато автомобилът потегли, Корделия се извърна да го погледне през прозореца — Оливър вървеше към своето возило, но се обърна и ѝ махна с усмивка миг преди колата ѝ да завие. На спускане ръката му докосна за миг джобчето на ризата.
Корделия долавяше объркването му, и нищо чудно — самият Оливър открай време трудно прикриваше чувствата си. Мама му стара, този човек заслужаваше да бъде обичан… Но и да си беше създал нови връзки след кончината на Арал, не беше споделил за тях с нея, не беше и длъжен. Ако опитите ѝ да се прави на сватовница по бараярски не се бяха проваляли неизменно през годините, сигурно би се изкушила да се намеси. А и Арал несъмнено бе имал своите основания да не прибегне към помощта ѝ, докато бе ухажвал Оливър. Но Оливър беше… сложен. „Нали точно затова му подхвърлих тази идея“ — напомни си тя.