Колата влезе в завоя и високата му самотна фигура се изгуби от погледа ѝ.
2.
Джоул подрани с двайсет минути за часа си при доктор Тан в центъра по репродуктивна медицина, а после установи, че не е в състояние да влезе. Вместо това обикаляше нервно страничната уличка.
Сега, трийсет и пет или четирийсет години след основаването си — зависи как ги броиш, — Карийнбург наистина си имаше странични улички. Първият бараярски отпечатък върху новата колония се беше изчерпал с военна база и космодрум в сянката на вулканична планина, отхапана наполовина при някакъв древен катаклизъм, която стоеше като страж, заедно с наниз от свои по-малки сестри, кацнали върху широка равнина. Снимките на най-ранния Карийнбург, които Джоул бе виждал, показваха кална улица, обточена с преустроени, а в някои случаи и несъмнено откраднати стари военни подслони, междинен етап в бавното израстване на базата от първоначалното ѝ примитивно превъплъщение в нещо по-нормално. Като всяко амбициозно селце, обслужващо военно съоръжение на Старата Земя или на Бараяр от Периода на изолацията, и това бе заложило предимно на услуги от категорията на баровете и бардаците, но с пристигането на първите истински колонисти и поредицата имперски вицекрале правителствените институции постепенно бяха изместили по-забавните аспекти на поселището. Историческата редакция се беше включила на бързи обороти и истината за срамните първи дни на колонията енергично се пренаписваше, приемайки далеч по-приемливия облик на мизансцен за романтични приключенски историйки.
Най-разгорещеният политически спор към момента, а и през последните десет години, беше идеята столицата да бъде преместена на по-подходящо място, било на този континент, било на някой от останалите пет, идея, която срещаше ожесточена съпротива от онези, които имаха сериозни икономически интереси в района. Вицекралицата беше натрупала десетки научни анализи и проучвания в подкрепа на преместването, но Джоул подозираше, че този път Корделия ще изгуби битката, победена от инерцията и човешката природа. Междувременно врявата на новото строителство не стихваше и някогашното селце се разширяваше неуморно във всички посоки.
Потънал в тези мисли, Джоул отново се озова пред вратите на клиниката, чиято табелка гласеше: Карийнбургски репродуктивен и акушерски център. Или Крац накратко, което изглеждаше много по-поносимо от евентуално стряскащо съкращение с главни букви. Сградата не беше ремонтиран военен подслон, а истинско, построено за целта здание, макар и съвсем утилитарно, което говореше за ограничен бюджет. Построена беше да приюти клиника, макар и не точно тази клиника, която се беше нанесла в сградата съвсем наскоро.
„Мога да направя това. Мога да направя всичко.“ Нима Арал Воркосиган не го беше научил на това? Джоул си пое дълбоко дъх и влезе.
… Но, когато пристъпи към опашката пред регистратурата, мислено си отдъхна с облекчение, че е решил да облече анонимни цивилни дрехи, а не издайническата зелена непарадна униформа. Не че имперските униформи бяха необичайна гледка по улиците на Карийнбург. Имаше няколко души на опашката пред него — мъж, жена и една двойка, — които обърнаха на свой ред глави да го погледнат. Джоул не знаеше да се радва ли, че има компания, или да се ядосва, че не е сам. Сестрата на регистратурата ги прати да изчакат на неудобните столове покрай стената на помещението, но когато Джоул си каза името, се оживи и каза с твърде силен глас:
— А, да, адмирал Джоул! Вицекралицата ни предупреди, че ще дойдете. Елате, ще ви заведа при доктор Тан.
И го подкара през някаква врата към къс коридор, пропит със слабата миризма на химикали и дезинфектант, които Джоул помнеше от всяка клиника, в която бе имал нещастието да се озове. Дали пък напрежението му не се дължеше на някакъв позабравен спомен за болка и нараняване, разбуден от миризмата? Не, едва ли.
Сестрата го вкара в стая с бюра и комтабла. Половината комтабла бяха в работен режим, обслужвани от съсредоточени служители на клиниката, над видплочите се редяха страховити количества данни, а тук-там се въртяха разноцветни плетеници, вероятно молекулярни карти, помисли си Джоул. Различните цветове и кройки на лабораторните престилки сигурно обозначаваха различни функции, позиции и отговорности, точно като имперските униформи и символи, но на този код Джоул не знаеше ключа. Имаше и много лични подробности — растения в саксии, играчки, холокубчета, сувенири. Дрехите под престилките бяха най-разнообразни, чак до двамата младежи с бетански саронги и сандали, което още не означаваше, че въпросните младежи са бетанци. Виж, вездесъщите чаши за кафе бяха познат елемент.