— А. Да, прав си. — Майлс успя да се смъкне от чувалите, без да си счупи нещо, а Джоул успя да не го ядоса, като се втурне към него с протегнати за помощ ръце, един вид двойна победа.
Докато вървяха към столовата и Джоул се стараеше да не му личи, че скъсява крачките си, го заля неочаквана вълна от силни чувства. „Слънчасал съм — каза си той, но истинската мисъл изплува упорито: — Моля ви, родете се скоро. Искам да се запознаем.
Докато още има време.“
Майлс закъсня за вечерята в двореца след края на военните игри, а след края на вечерята Корделия безцеремонно отвлече Екатерин за няколко часа парково планиране, като заряза Майлс да се оправя с дечурлигата. Не последваха експлозии, противопожарни аларми или паникьосано тропане по вратата на кабинета ѝ, от което Корделия заключи, че синът ѝ се справя добре като детегледачка. Приготвяше се за лягане и тъкмо проверяваше за последно комтаблото си — макар че ако беше пристигнала още някоя задача, хич не искаше и да знае, — когато той подаде глава през прага, измуча вместо поздрав, влезе и се тръшна на един стол.
Тя се облегна назад в своя и го измери с поглед.
— Е?
— Ъ. — Направи онова нещо със стъпалата си и Корделия се запита дали синът ѝ не трябва да се прегледа за синдрома на неспокойните крака. Само че миг по-късно стъпалата му спряха да се въртят, сякаш вече бяха навили достатъчно механизма му за още една обиколка на стаята, и той каза:
— Днес си поговорих с твоя Оливър.
Притежателното местоимение не ѝ убягна. Добър знак? Или по-скоро знак за разграничаване, един вид „твой“ Оливър, „твой“ проблем…
— О?
— Признавам, че е приятен тип… винаги е бил…
— Такъв е, да.
— Но не е много приказлив.
Тя го стрелна с намръщен майчински поглед.
— Ти да не би да си го разпитвал?
— Изобщо не беше така!
Което Корделия си преведе като: „Точно така беше.“
— Просто си поговорихме. Като цивилизовани хора. Споделихме някои свои притеснения. Е, аз поне споделих. Той предимно слушаше. Личеше си, че мисли, но проклет да съм, ако знам какво.
— Много неща има на главата в момента. — Усмихна се на внезапен спомен. — Винаги ми е било забавно да надавам по едно ухо, когато го сгащят галактически дипломати на някой официален прием. За тяхна неприятна изненада Оливър умее да изтръгва повече, отколкото дава в замяна.
Майлс почеса намусено нос.
— Аз определено говорих повече, отколкото слушах.
Корделия сви устни.
— Значи това е проблемът, така ли?
Той вирна брадичка и само ѝ се озъби в отговор.
— И за какво толкова го разпитваше? Безуспешно?
— О, ами… планове за бъдещето, такива неща. Неговите. Твоите…
— Майлс… да не би да си го питал за намеренията му?
Той се размърда неспокойно.
— Не точно. Добре де, нещо такова.
— По-добре запази тези реплики за ухажорите на Хелън. Те много скоро ще се появят.
Майлс потръпна театрално.
— Е, няма да е толкова скоро.
— Може да се изненадаш. Както и да е. Плановете на Оливър са си негова работа.
— Но ако той не иска да говори за нищо, свързано с теб, и ти не искаш да говориш за нищо, свързано с него, аз как, по дяволите, да разбера… нещо? — възрази той.
— Може пък да не разбереш.
Той изсумтя с възмущение.
— Решенията ти засягат и мен и ти го знаеш. Не очаквам да ми дадеш право на глас, но бъди така добра да сведеш поне някаква основна информация до знанието ми. Трябва да знам как стоят нещата!
— Не държа плановете си в тайна. Планирам да преместя столицата, да се оттегля от вицекралския пост, да си построя дом и да отгледам момичетата си. Това би трябвало да запълни времето до стогодишния ми юбилей. След това — кой знае? Може да възродя научната си кариера. Или да се пенсионирам наистина. Или да си направя харем, който да ме забавлява на старини. Да ми разтриват стъпалата по няколко пъти на ден.
Майлс избухна в смях.
— Мъжки или женски харем?
— Мислех си за мъжки, но може и да проявя известна гъвкавост.
Идеята сякаш го отклони от основната тема, но само за кратко, уви.
— А плановете на Оливър? Те какви са?
— Все още не е решил окончателно, но ще ти бъда благодарна, ако го оставиш да се колебае насаме със себе си. Рано или късно ще го измисли.
— Какво ще измисли? Изглежда, вярва, че ти не искаш да се омъжиш за него.
— Не искам да се омъжвам за никого, докато момичетата не си стъпят на краката. След това… ще е нов свят. Поредният нов свят. — Нейният… кой поред? Пети? Шести?