— Какво стана с онази твоя шантава идея да си подариш син за петдесетия рожден ден, Оливър? Макар че такъв подарък не е по силите на организационния комитет. Освен ако не осиновиш някой от младшите офицери, което, повярвай ми, би ти спестило куп междинни неприятности.
Майлс застина, после примигна като гущер.
— Сериозно? Майка ми ли ти промива мозъка, Оливър?
„По много начини.“
— Рекламира новия репродуктивен център на всеки, който е склонен да я чуе. Стане ли дума за това, превключва на бетански режим. — Две съвършено правдиви твърдения.
— Но това как се връзва със… — Не довърши, приковал Джоул с онзи всепронизващ лазерен поглед, до който прибягваше при нужда, най-често точно когато си мислиш, че рови в противоположната посока.
„Трябва да поговорим“ — помисли си Джоул. А после: „Не, не трябва.“ Нямаше да е тук, във всеки случай.
— Само не забравяйте — каза той на Кая, — че нямам място да съхранявам големи неща. — Поне що се отнася до апартамента му, макар че вероятно би могъл да използва някое прашно кьоше в базата за съхранението на предмети с калибъра на бойна совалка например. За негово облекчение, Фьодор не изтъкна тази възможност.
— Ако искате подаръкът да е изненада, по-добре се допитайте до майка ми — предложи услужливо Майлс.
Кая се замисли над предложението.
— Е, да, двамата се познавате отдавна, така че…
— И отблизо — измърмори Майлс. — Няма спор.
Пак ли го слагаше на кантара? Джоул го стрелна с намръщен поглед.
Фьодор вметна:
— Ами да, нали знаеш, че Оливър ще придружава вицекралицата на празненството? Трябва да я включите в церемониите.
— Да, сър, наясно сме — каза Кая. — Помолихме я да връчи наградите на турнира по ботушено поло.
Ботушеното поло беше пролетарски пехотински вариант на старото ворско кавалерийско поло, което в оригиналната си версия беше известно под името „Хвани главата на сетаганданеца“. В първите години, след като Корделия бе поела поста на вицекралица, някой се беше опитал да го прекръсти на: „Хвани главата на Претендента“, в нейна чест, но тя беше побързала да задуши тази идея още в зародиш. В играта участваха три отбора от мъже с военни ботуши и стикове, които гонеха топка по маркиран, но незаравнен терен. Колкото по-неравен всъщност, толкова по-добре. Груба игра на груб терен с груби участници, помисли си разсеяно Джоул.
— Ще има походен лазарет, нали? — попита той.
— О, да, сър. При толкова много хора злополуките са неизбежни. Ще имаме пълен екип медтехници, подготвени да се справят с всичко, от ухапвания на радиали, лошо храносмилане и счупени крака до инфаркти. — При последното стрелна Фьодор с успокоителна усмивка, което едва ли му допадна особено, помисли си Джоул.
Кая и Фьодор продължиха да говорят за пикника, което не беше любимата тема на Джоул, но определено биеше темата за утробните репликатори, особено в присъствието на Майлс, който си седеше и попиваше всяка дума. Приключиха с обяда без други смущаващи разкрития.
Или почти. Джоул и Фьодор минаха през тоалетната на столовата, преди да се отправят към залата за симулации, където щяха да участват във военните игри като съдии. Докато си миеха ръцете, Фьодор се огледа дали са сами и каза:
— Май е редно да знаеш, че… плъзнал е слух, че не просто придружаваш вицекралицата, а че излизаш с вицекралицата. Не знам докъде си готов да стигнеш, за да спреш клюките, но… реших, че трябва да знаеш и така нататък.
„Вече?“ — помисли си Джоул, но на глас каза само:
— Сериозно?
Фьодор изсумтя.
— Е, думата, която мълвата използва, е доста по-директна от тази, с която я замених аз, но това не променя същността на информацията.
„Е, Корделия. Май дойде ред да проверим на практика социалните ти теории.“
— Като никога, слухът е верен.
Веждите на Фьодор подскочиха. Той мълча дълго, после каза:
— Високо летиш, пролетарче. Внимавай да не ти се опърлят крилата.
Кратка усмивка раздвижи лицето на Джоул. „Учих се на летене преди много години, лично от Арал, и той не допусна да падна.“ Възможно ли бе тази голяма височина да се е превърнала в негова територия, място, където се чувства у дома си? Може би не съвсем и известна предпазливост би била от полза. Умението да спреш навреме не беше сред фамилните таланти на Воркосиган; може би един Джоул би послужил добре в ролята на аварийна спирачка. „Не съм достатъчно пиян за тези мисли.“