Десплейнс не би трябвало да очаква отговор днес. Нито вечерта, защото с право би предположил, че Джоул ще е зает да празнува, макар че едва ли подозираше мащаба на полевите маневри, образували се във връзка с рождения му ден. Нито дори утре сутрин, защото командването традиционно се отнасяше с разбиране към традиционния бараярски махмурлук, стига да не настъпваше по време на криза. Но утре следобед…
Десплейнс с право очакваше отговор — ако е положителен, да се заеме със собствените си планове, ако е отрицателен, да продължи с подбора на заместник. До утре следобед Джоул трябваше да е решил.
Издиша шумно и тръгна решително към банята да вземе душ.
Оливър се настани до Корделия и гюрукът на въздушната кола се затвори над тях. Риков — Ма Риков седеше до него в шофьорското отделение отпред — хвърли поглед през рамо да провери дали всичко е наред и ги издигна във въздуха.
Корделия претегли с поглед лятната му непарадна униформа, стандартното облекло на офицер, който не е дежурен по служба, и каза:
— Леле, не си ли малко официален като за пикник?
Той докосна гърдите си.
— Ще сваля куртката веднага щом приключим с церемонията по откриването. След това ще съм по риза, обещавам. — След миг добави: — Освен това трябваше да запиша едно съобщение преди тръгване.
Сърцето ѝ се сви. Най-после бе отговорил на Десплейнс? И какво му беше отговорил? Нищо по лицето или в стойката му не подсказваше какво е решил.
Той махна с ръка.
— Исках да кажа две думи на хората си горе, на станциите. Мина известно време, докато измисля нещо, което да не звучи като онези ужасни ваканционни картички. „Прекарвам си чудесно, ще ми се да бяхте тук.“
— Не е ли малко на обратно, предвид че ти си рожденикът? Не трябва ли ти да приемаш поздравления?
— Да, и цяла сутрин кажи-речи това правя. Но реших, че офицерите, войниците и техническият персонал, които обслужват станциите и цялото имперско оборудване в орбита, заслужават да чуят една добра дума от мен в деня на юбилея ми. Да ги похваля за усилията им. В мирно време рядко се случва някой да ги похвали. — Изкриви уста. — Похвалите отвисоко обикновено предхождат опити за съкращаване на доставките или персонала и не вещаят нищо добро. Свикнали сме да приемаме с подозрение случайните похвали.
Корделия изсумтя в знак на съгласие.
— Сети ли се поне да си вземеш сандали? — попита тя, протегна единия си крак и размърда голите си пръсти.
— Свободна си да поемеш риска от чумни червеи, огнени радиали и пясъчен обрив в името на модата, ако искаш. Аз ще остана с хубавите си военни обуща, благодаря.
И перфектно излъскани в момента, макар че едва ли щяха да останат такива още дълго, помисли си Корделия. Дано Оливър успееше да се отпусне поне след официалната част. Това все пак не беше военен парад, за бога.
Той продължи:
— Ти, от друга страна, изглеждаш точно като за пикник. Направо ми се прииска да отворя кошницата още сега. — Спомнил си най-сетне да я целуне за здрасти, той прокара дружески ръка по предницата на тъмнозеленото ѝ потниче и ръждивите панталони с широки крачоли по комарската мода — избрала ги бе с надеждата да ѝ осигурят едновременно прохлада и защита от насекомите. — Нарочно ли си избрала камуфлажни цветове?
— По-скоро мислех за строгите лекции на Алис Ворпатрил върху цветовата координация. — Посочи прозрачното си сако, много леко и много хубаво. Вероятно щеше да го зареже долу-горе по времето, когато Оливър останеше по риза.
— Облякла си се в тон със своята планета?
Корделия се изкиска.
— Може и така да е.
— А къде са Майлс, Екатерин и ордата?
— Тръгнаха преди мен с други коли. Ще се срещнем там. Децата много се вълнуват. Гадаят каква ще е тортата. — Възползвайки се от последната възможност за днес, Корделия го целуна на свой ред… и твърде скоро „тук“ се превърна в „там“.
— Честит рожден ден, между другото — каза тя, когато въздушната кола започна да се спуска и двамата се разделиха с усилие.
— Ще видим — каза той с глас, който тегнеше от лошо предчувствие. Или просто от съчувствие — горкият се стараеше да приема всичко това с търпението на мъченик.
Корделия погледна навън.
— Леле! Прилича на кръстоска между номадски бивак и бараярски панаир. Ти колко хора каза, че ще дойдат?
— Първоначално мислех, че ще са само стотина-двеста от базата, най-много. Но това беше преди половината Карийнбург да се самопокани.
— Е, някой със сигурност ще се сети да ги преброи…