— Поне не се наложи да го ближем — прошепна ѝ Оливър на излизане. — На това вече нямаше да се съглася.
Корделия се изкиска скришно.
Гем Сорен, зает с една последна лекция на изпроводяк, внезапно млъкна и зяпна с изненада лявата си ръка, където тайно се бе прикрепил радиал с размерите на гроздово зърно. Точно когато Корделия и Лон извикаха в хор: „Не го удряй!“, той го удари.
Сетаганданецът не се посрами със скимтене или вик, но устата му все пак зяпна от болка и изненада.
— И не се чеши! — Корделия дръпна майчински дясната му ръка, която посягаше да разчеше ухапването. — Останките полепват като дъвка… — макар че обичайно ги сравняваха със сопол — и киселината продължава да разяжда кожата отдолу. Или трябва да отидеш незабавно при потока и да го измиеш, или в лазарета, където имат специален мехлем, който неутрализира чуждоземната биохимия. Препоръчвам лазарета.
След тази авторитетна насока аташето хукна към лазарета, но не и преди да е дал на Лон последни указания как да държи крепостта в негово отсъствие, които Лон, по преценка на Корделия, прие с цялата охота на петнайсетгодишно хлапе, натоварено с неприятна задача. „Като да наливаш вода в каца без дъно.“ А после комуникаторът на Оливър избипка с новината, че вече всичко било готово в музикалната шатра и можело ли вече да дойдете насам, сър?
Корделия извика през рамо към Лон:
— И вземи да полееш тези нещастни цветя, които държите в плен. Животът им зависи от теб, да знаеш.
С тези думи двамата се отправиха към следващото събитие.
По преценка на Корделия навалицата в преустроената музикална шатра се състоеше от двестатината офицери със своите приятелки, приятели и семейства, които бяха отговорни за настоящото събитие. Пикникът и непринудената атмосфера би трябвало да смекчат официалността на официалната част или така поне се надяваше тя. Някъде на заден план Блейз Гати се промушваше между гостите и правеше снимките за официалното комюнике. Наложило се бе нееднократно да му трие сол на главата във връзка с прекомерния му ентусиазъм, но той, изглежда, най-после беше проумял, че трябва да подхожда към тези свои задължения ненатрапчиво.
За юбилейната церемония отговаряше един ухилен старши лейтенант от орбиталния контрол на трафика, който очевидно умееше да организира разни неща както в униформа, така и без нея. Заведе ги до местата им зад утешителния щит на една голяма маса и се отприщи в поздравителна реч в чест на почетния гост, старшите офицери, вицекралицата и нейното гостуващо семейство, които бяха заели междувременно целия първи ред и се държаха що-годе прилично. Корделия се изненада, че Хелън и Алекс са се върнали за скучната част — дали пък не бе подценила притегателната сила на тортата? До нея Оливър събираше кураж да го почерпят с какъвто там бараярски военен хумор хрумне на подчинените му.
Първият подарък на рожденика се появи на масата, домъкнат от един ухилен лейтенант, пилот на совалка, и представляваше двулитрова бирена халба, силно изстудена, но пълна не с бира, а с нещо прозрачно и зеленикаво с много лед. Корделия винаги се бе чудила дали тези халби са шега, предизвикателство или просто знак, че някой го мързи да си долива. Публиката избухна в аплодисменти, когато Оливър послушно надигна халбата и отпи. Очите му се разшириха, но той успя да върне спокойно халбата на масата и да извика в отговор:
— Какво, да не би да нямаме достатъчно лед? — С което си спечели очевидно очаквани аплодисменти.
— Какво? — прошепна Корделия, при което той побутна халбата към нея като покана да опита от съдържанието ѝ.
— Това не го е забъркала Фрида.
Корделия отпи малка глътка, едва не се задави от смъртоносния процент алкохол и побърза да бутне халбата обратно към него.
— Това май е по твоята част.