Тя вдигна устройството към устните си, а до нея Джоул се напрегна.
— Воркосиган слуша.
— Вицекралице? Тук сержант Кацарос. Възникна нещо като ситуация при… хм, артистичната инсталация на сетеганданския аташе. Вече всичко е под контрол, но мисля, че ще е по-добре да дойдете. Никое от децата не пострада сериозно.
Последното изстреля Корделия на крака. Джоул я последва с несигурна крачка, воден повече от силно любопитство, отколкото от съзнанието, че би бил полезен в настоящото си състояние. Майлс и Екатерин се забавиха, колкото да са сигурни, че останалите четири деца са налице и има кой да ги наглежда в тяхно отсъствие, после също тръгнаха. Корделия им махна да се връщат.
— Ще се обадя, ако имаме нужда от вас!
Корделия и Джоул ускориха крачка през горичката с пикника и прекосиха откритото пространство пред официалната ложа, която бе подложена на последно доукрасяване преди началото на фойерверките. В другия край на поляната се виждаше ограденият с въжета участък, където подготвяха фойерверките под надзора на доброволци от сапьорския екип на базата. Вечерната тълпа се сгъстяваше, вместо да оредява — множество не непременно поканени граждани на Карийнбург се стичаше за шоуто, което обещаваше да достигне границата между фойерверки и канонада.
Градината на възприятията се появи пред погледа им… или каквото бе останало от нея. Разделителните панели лежаха на земята, масите бяха прекатурени, саксиите счупени, а от руините се излъчваше нетърпима воня, явно резултат от смесването на всички миризливи течности. Представители на униформения персонал по сигурността на базата и на карийнбургската гвардия — по шестима от всяка група — държаха под прицела на зашеметителите си по-голямата част от изгубилия отбор по ботушено поло от базата. Момчетата седяха на земята с ръце зад главите, някои изглеждаха объркани, други уплашени, трети сърдити, но до един пияни. Няколко тела в червени тениски лежаха неподвижно, уцелени със зашеметител, а един се бе опнал по гръб и стенеше.
Алекс, Хелън и Фреди се бяха скупчили около сержант Кацарос, която стоеше леко разкрачена и с изваден зашеметител и гледаше намръщено улова на градската гвардия. Лон гем Навит кършеше пръсти над Микос гем Сорен, който седеше свит и се държеше за корема, по лицето му имаше синини с размера на юмрук, а от носа му течеше кръв. Привлечено от вонята, цяло ято радиали подскачаше из въздуха, налиташе предпазливо връз виновни и невинни еднакво и се сбираше на малки бляскави групички около локвите.
Корделия вдиша продължително. Джоул отстъпи благоразумно назад да ѝ отвори място. Тя обходи с поглед уликите, подреждайки мислено последователността на събитията, което не беше трудно. Униформените охранители държаха нещата под контрол сега, но беше повече от очевидно, че са си затворили очите или най-малкото са гледали другаде, когато са започнали неприятностите, иначе вандализмът не би придобил подобни мащаби.
Алекс изглеждаше притеснен, Хелън кипеше от гняв, а Фреди се беше оттеглила зад крепостните стени на непукизма, които за последно я бяха спасили при инцидента с изгорялата въздушна кола. Първите думи на Корделия бяха кротки и отправени към децата:
— Вие добре ли сте?
— Да, бабо — промърмори Алекс, но Хелън избухна:
— Те изпочупиха нещата, които помогнахме да сглобят! И удариха Лон! Трябваше да направим нещо!
— Казах ѝ, че сме твърде малко, за да направим нещо! — намеси се Алекс. — Но после онзи тип я грабна и аз трябваше да тръгна след нея!
Корделия вдигна ръка да спре пороя от думи. Обърна се към омазаната с прах и кал Фреди.
— Ти пострада ли в цялата тази история?
— Ами. — Момичето сви рамене. — Малко.
От което Джоул отсъди, че Фреди е в лагера на онези, които смятат, че щом няма счупени кости и не тече артериална кръв, значи фал няма. Фьодор несъмнено щеше да заеме различна позиция. А че Фреди още не му се е обадила, беше очевидно. Не беше редно да очаква с нетърпение момента, когато и това щеше да се случи…
Корделия продължи с първоначалната си оценка:
— Сержант? Докладвайте.
— Съжалявам, ваше височество. Изпуснах децата. Прострелях глупака, който разтърсваше Хелън, извиках: „ИмпСи, стой на място“, но повечето бяха толкова пияни, че едва ли са ме чули.
— Аз първа го изритах — заяви Хелън и изсумтя със задоволство.
— Подкреплението пристигна… — Кацарос изгледа ядно униформените охранители — след известно време. Това е.