— Това е, значи. — Спокойният и леко студен тон напомни на Джоул, че макар и отдавна, Корделия все пак е била корабен капитан.
Тя тръгна бавно между играчите по ботушено поло, които навеждаха глави и си мърмореха: „Мамка му, вицекралицата!“, и: „Идиоти такива!“. Корделия се наведе, стисна в шепа тениската на простреляния и изръмжа:
— Ти ли вдигна ръка срещу внучката на Арал Воркосиган?
— Ако знаех коя е — измънка той, — нямаше да я пипна!
След кратък размисъл Корделия каза:
— Не знам дали си даваш сметка, но този аргумент не помага особено на защитата ти.
— Ама тя ме удари първа…
Въпреки четината, мускулите и вонята младежът едва ли беше на повече от двайсет, прецени Джоул. Изглежда, Корделия бе стигнала до същия извод, защото следващите ѝ думи гласяха:
— Имаш ли сестри?
— Да.
— Колко?
— Три.
— По-големи или по-малки?
— И двете.
— Ясно. — Пусна тениската му и той се срина на земята. Корделия се изправи и въздъхна.
— Добре. Отсъждам, че това не е проблем на ИмпСи. — С други думи, не е държавна измяна или опит за такава, нито сериозно провинение от величина, каквато идиотите, насядали по земята, дори не можеха да си представят. — Охраната на базата да се заеме с тях. — Охранителите от базата се напрегнаха, а хората от карийнбургската гвардия отстъпиха назад, видимо облекчени, че неприятната задача се е паднала другиму. — Тази нощ да останат в ареста на базата. Сигурна съм, че ще измислите подходящи обвинения. И да не забравите „непровокирано нападение срещу гост с дипломатически статут“. И уведомете началниците си, че още утре лично ще проверя как са протекли нещата.
— Както и аз — добави Джоул. Трудно беше да се прецени кой изглежда по-притеснен, арестуваните или извършващите ареста.
Най-после се появиха двама медтехници и Корделия ги насочи към Лон и Микос. Размаха ръка да прогони поредните два радиала, които полагаха усилия да се оплетат в косата ѝ, и добави:
— Оливър, би ли върнал Хелън и Алекс при масите? Аз ще дойда след малко.
— Разбира се. — Той махна на децата да тръгват. Фреди, вероятно водена от неясно чувство на лоялност към войската си, отиде да помогне на Лон.
— Баба много ли ни е сърдита? — прошепна Алекс, когато тръгнаха през поляната.
— Сърдита е, но не на вас — успокои го Джоул. — От всички замесени вие двамата имате най-доброто извинение, че сте се държали като единайсетгодишни.
Хелън се намуси, изпълнена с презрение към опита му да ги оправдае.
Алекс вдигна поглед и зяпна.
— Това пък какво е?
Джоул проследи погледа му, спря и примижа, за да фокусира по-добре. Голям облак се придвижваше в спирала към тях… а, да.
— Рояк радиали. — Точно като онзи, в който беше попаднал скутерът му преди няколко месеца. Наложило се бе да го откара на сервиз за основно почистване, след като се прибраха в града. — На тази надморска височина рядко се събират в толкова големи рояци. Мили боже!
И други бяха забелязали рояка, викаха и сочеха разтревожени.
— Идва към нас — тихо каза Хелън.
— Определено. — Докато се колебаеше дали да побърза с децата обратно към дърветата… не, лоша идея… или да продължи напред към игрището, един ентусиазиран войник, стиснал голяма ракета на пръчка със запален фитил, се появи на бегом откъм група младежи, явно с цел да застане точно под рояка.
— Това ще ги прогони! — кресна той.
Джоул чу как Корделия изкрещя зад него с цяло гърло: „Не, недей!“, точно когато дирята от червени искри се изстреля към притъмняващото небе. Твърде късно…
Времето сякаш се разтегли, но не достатъчно. Джоул се пресегна дълбоко в себе си и откри глас за параден плац, какъвто рядко бе използвал преди, гръмовен рев:
— ПОКРИЙТЕ ДЕЦАТА!
Миг по-късно ракетата се пръсна в ослепително синьо и червено и се разгъна като цвете. А още миг по-късно искрите удариха безчетните радиали.
Огнената буря беше изумителна. Пламъците се разляха мълниеносно и с басов звук през огромния куп създания; с избухването на всяко възпламенените му фрагменти се разлитаха на свой ред във верижна реакция на химическо възпламеняване и подпалваха радиалите, които не бяха пострадали при първоначалния взрив. Горещината, светлината и оглушителният звук пулсираха на вълни. Нямаше къде да избягат. Нямаше време да бягат.
Джоул смъкна с едно движение ризата си, уви я около близнаците и ги притисна към себе си, приведен над тях да ги защити.