В стаичката имаше удобен на вид фотьойл, обикновен стол с права облегалка и тясна кушетка, застлана с чаршаф с ластик. На лавица се редяха сексиграчки, повечето от които Джоул бе виждал в не толкова депресиращ контекст, всичките с малки хартиени лентички, в знак че са стерилни. Имаше и холовидео — бърз преглед на съдържанието показа немалък брой заглавия, които Джоул познаваше от казармите и космическите си пътувания, както и няколко, които едва ли бяха пускани някога, предвид вкуса на местната публика. Което го накара да се зачуди какви ли еквивалентни филмчета се предават от ръка на ръка в казармите на Женския корпус и дали сред състава на корпуса има жени, на които би дръзнал да зададе този въпрос. Не и на Воринис във всеки случай. Може би на полковника, ако се случеше да се напият заедно. Не просто да се напият, а да се отрежат. Видеото предлагаше и множество слайдове на красиви млади жени, не толкова много на красиви млади мъже, няколко на красиви млади хермафродити, една серия с впечатляващи възпълни млади жени, както и други, които ставаха все по-чудати… тези слайдове категорично бяха програмирани от галактическия екип. Някои от изображенията бяха отвратителни, а две бяха чисто и просто непонятни, макар Джоул да се имаше за космополит. Ала нито една от стотиците фотографии, поне към момента, не му въздействаше. Той изключи видеото.
„Правя това от тринайсетгодишен. Не би трябвало да е трудно.“ Но се оказваше точно такова — никога не се беше чувствал толкова безжизнен.
Седна на ръба на кушетката, прочете инструкциите на бурканчето и се замисли за назалния спрей. Този вариант граничеше с измама, с провал, беше крайно неподходящ за един мъжествен и енергичен имперски офицер. Или можеше да му бъде простено, защото наближаваше петдесетте?
Това май беше най-нееротичното, да не споменаваме най-неромантичното място, където беше попадал. И що за изкривена ирония налагаше то да е и мястото, където да бъде изпълнено основното биологическо предназначение на сексуалността му?
„Можех да направя това, когато бях на двайсет…“ Но вместо това бе добавил трийсет години, включващи излагане на силна радиация, биологически заплахи и химически токсини, в течение на военната си кариера. Само Бог знаеше какви щети са понесли и акумулирали гонадите му, като се започне с космическия инцидент, вкарал го във военна болница преди да е навършил трийсет. И друг спомен изплува в съзнанието му, древен спомен още от дните му в Академията — за някакви момчета, които работеха с експериментално микровълново оръжие и се майтапеха, че щели да имат само дъщери… Дори да беше част от най-традиционната връзка във вселената, пак би искал да го направи по този начин. Отвъд всяко съмнение „без предотвратими дефекти и заболявания“ беше най-страхотният подарък за рожден ден, който един баща би могъл да даде на първородния си син… ъъ, на хипотетичното си дете.
„По дяволите.“ Собственият му мозък, собствените му спомени със сигурност пазеха всички образи, които му бяха необходими.
Замисли се за Арал. Еротични спомени да искаш, цяла съкровищница. Нещата, които беше готов да изпробва… И би било съвсем на място, като си помислиш. Любимото лице се разтегна в широката усмивка от миналото, смееше се от сърце на настоящото му затруднение, ала уви, този образ твърде бързо отстъпи пред студената си, землиста, празна версия, която Джоул беше видял за последно през стъклото на ковчега… а спуснеше ли се по утъпканата спирала на тези мисли, скоро щеше да плаче, вместо да… Не.
Предаде се, счупи печата на назалния спрей и пръсна последователно в двете си ноздри. Спреят беше студен, без миризма и най-важното — без доловим ефект. И сега какво?
Един спомен изплува неканен в главата му — Корделия крачи забързано по коридор на втория етаж на Дом Воркосиган, само по хавлиена кърпа, увита около ханша ѝ като бетански саронг. Самият той изскача през някаква врата, обзет от паника. Каква ли заплаха ги е пришпорила? Пожар? Бомба? Не помнеше. Но ясно помнеше хавлиената кърпа. Корделия носеше голата си кожа като космическа броня. Уви, гвардеец или слуга притича да ѝ даде още една кърпа. Ами ако вместо да ѝ дадат втора кърпа ѝ вземеха първата?… Това… така представата рязко стана по-интересна.
Беше някак нередно да я използва по този начин във въображението си, но пък нали именно тя, проклета да е, го беше забъркала в тази история. Щеше да се наложи да го изтърпи.
В спомена му Корделия беше с дългата си червена коса от онова време, косата, която носеше като съпруга на Арал. Може би… ако си я представи с късо подстригана коса. Къса и къдрава. Да, така беше по-добре. Спокойно би могъл да мине без търчащите наоколо гвардейци и слуги от Дом Воркосиган, а и без самия Дом Воркосиган, в този ред на мисли. Само че така неговата редактирана Корделия остана да стои в бяла празнота. Стоеше и го гледаше с вдигнати вежди, сякаш за да каже: „Убедена съм, че можеш и по-добре, младежо…“