Накрая Корделия се обърна към него:
— Включи и тях, но гледай фокусът на фоторепортажа да е върху пожарните екипи и ефективния начин, по който овладяха кризата. Военната подготовка на Сергияр е на ниво и така нататък.
— Да, ама огънят изобщо не стигна до фойерверките.
— Да благодарим на небесата за това. Действай, Блейз.
Той побърза да си запише дадените му инструкции.
Корделия добави:
— А като ти остане минутка, събери във файл всички снимки и видеа на облака от радиали, които успееш да намериш, преди, по време и след инцидента, и ги прати на доктор Гамелин от университета. Снощи не ми даде мира. Явно за пръв път се наблюдава подобно поведение на местната фауна. Много беше развълнуван. Имало някаква теория как този вид радиали винаги кацали на земята при гръмотевична буря и дали това не можело да се използва в метеорологията. Доктор Гамелин явно държи на експерименталната наука. — Корделия одобряваше, разбира се. Ескобарските докторанти, които професорът бе довлякъл снощи, доста се бяха уплашили и се наложи неколкократно да им повтарят, че такива инциденти не се случват всеки ден. „Да ги видим, като ни разлюлее земетресение — помисли си Корделия, а после: — Сергиярската екосистема не е за женчовци.“
От друга страна, най-опасното животно, открито досега на планетата, беше един внесен отвън и крайно агресивен вид човекоподобна маймуна. Може би си струваше да изтъкне това при случай.
Настани се на бюрото си за сутрешната опашка от съобщения. На третото настроението ѝ се скапа — „Плас-Дан“ изпращаха простодушно запитване защо офертата им е останала без отговор и настояваха за такъв. „А бе, хора, никой от вас ли не е изучавал теория на игрите?“ Да вземеш грешното решение в „Дилемата на затворника“, тоест да предадеш партньора си с надежда за по-ниска присъда, вместо и двамата да си мълчите пред полицията и да се измъкнете безнаказано, носеше известна полза само ако играта се състои от един рунд. Само че животът не се състоеше от отделни рундове в игра, а представляваше непрекъснат процес. Което онези типове от „Плас-Дан“ би трябвало да разбират отлично, защото в собствения им завод имаше поточни линии с непрекъснат цикъл на производство, нали така? За жалост Корделия си имаше работа с мениджърите на компанията, а не с инженерите.
Само че Гридград имаше нужда от материали… Корделия изсумтя ядно и остави съобщението настрана да се вмирише още малко. Макар че не би могла да го бави дълго.
За радост, точно в този момент Айви я прекъсна — обаждаше се по интеркома, което беше знак, че Корделия може да откаже на молбата, каквато и да е тя.
— Ваше височество? Аташе гем Сорен от сетаганданското консулство е тук. Няма насрочена среща, но явно смята, че е важно да ви види.
Е, май бе прибързала с радостта си от прекъсването. Нямаше представа какво мислят в сетаганданското консулство за снощната арт-катастрофа — бяха запазили мълчание по въпроса, — но май сега щеше да разбере.
— Да влезе.
Гем Сорен се беше изкъпал и преоблякъл, но определено изглеждаше недоспал. Носът му беше отекъл, а по насиненото му лице нямаше и следа от клановата окраска, което ѝ се стори любопитно. Изпъчи се в стойка мирно пред бюрото ѝ с вид на провинил се войник пред дисциплинарна комисия.
— Вицекралице Воркосиган. Тук съм да поискам… не, да ви помоля… да ми дадете политическо убежище на Сергияр.
Корделия примигна.
— Ъъ… защо?
— Консулът ми е много ядосан. Твърди, че никога не ми е давал разрешение за изложбата, но истината е, че не ми е забранявал да я организирам. Нареди да отпътувам за дома със следващия кораб, а там без съмнение ще ме изритат от дипломатическия корпус. Няма да има бъдеще за мен, освен в семейния бизнес. — Ако се съдеше по тона му, подобна съдба беше по-лоша ако не от смърт, то поне от сериозна хоспитализация. — Там ме чака единствено позор!
Корделия, като човек със значително по-голям жизнен опит, се върна в спомените си. Когато младеж се изправи пред първия си провал, той му изглежда непреодолим. Когато си се сблъскал с десетки, просто казваш на следващия да си вземе номерче и да се нареди на опашката. Но предвид душевното си състояние в момента гем Сорен едва ли би оценил по достойнство това нейно наблюдение.
— Политическото убежище изглежда доста крайна стъпка. Първо, това означава да се откажете от сетаганданското си гражданство. Защо просто не подадете молба за имигрантски статут по нормалните канали?
— Знам какъв е законът, вицекралице. Но корабът потегля довечера. А замина ли, повече няма да мога да се върна. Семейството ми никога не би ми дало пари за билет.