Оливър си беше взел довиждане със семейството ѝ на закуска и бе потеглил към болницата в базата за поредния преглед при специалиста по изгаряния. Карийн беше тръгнала малко след това да хване най-ранната от трите совалки, които кръстосваха ежедневно между Карийнбург и Гридград, където, без съмнение, много скоро щеше да се обзаведе с кохорта от инженери, които да я следват като омагьосани патенца. Засега нищо не бе тръшнало Айви на пода, изскачайки от комтаблото ѝ да съсипе безценното време, което Корделия бе отделила да изпрати своите хора. „Животът е хубав.“
Майлс докуцука задъхан до Корделия на алеята и обхвана сцената с поглед. Е, ако не друго, хаосът поне беше организиран. След миг каза:
— Знам, че страдах, задето съм единствено дете, но… девет братя и сестри? Сериозно?
— Не забравяй да преброиш и Марк — поправи го тя. — Макар че може да се спори дали си му брат или родител.
— Брат — каза Майлс. — Решихме, че сме братя. От законова и всяка друга гледна точка.
— Значи от само дете ставаш едно от единайсет. Постарах се, както виждаш, макар и със закъснение. Животът е пълен с такива засади.
— Е, точно с такива едва ли. Обикновено.
Тя го изгледа с вдигната вежда.
— Че ти кога си се смятал за обикновен?
Той сви рамене. „Точка за теб.“
— Погледни го от хубавата страна. Дели ни огромно разстояние, така че няма да си делиш играчките с никого.
Екатерин, която тъкмо минаваше покрай тях, хванала по едно дете във всяка ръка, подхвърли:
— Поне докато не пораснат значително.
— В това няма никаква логика — оплака се Майлс под нос. Зарея поглед към яркото сергиярско утро. — Постоянно се питам какво би казал татко за всичко това.
— Вероятно би изразил известни съмнения относно метода, но определено би одобрил резултата — каза Корделия. — Хипотетично обикаляне в кръг. — „Или в спирала, като тирбушон.“ — Ако хиляда неща се бяха случили по друг начин, ако бях успяла да откъсна Арал изцяло от Периода на изолацията, вместо само наполовина, ако регентството не му се беше стоварило на плещите — или графството, в този ред на мисли, — ако можехме да бъдем обикновено семейство далеч от светлината на прожекторите, ако, ако, ако… Започнеш ли да разсъждаваш по този начин, край няма.
— Хм. — Майлс премести тежестта си върху бастунчето и Корделия се зачуди дали да не седнат някъде. Но нямаше време за това — седнеха ли, след минутка трябваше да станат пак. „Долу ръцете.“ Или това, или рискуваше да я ухапят като награда за добрите намерения. Дали и бъдещите му братя нямаше да се окажат също толкова маниакално независими и не трябваше ли да предупреди Оливър за това? „Твърде късно.“
— Харесвам Оливър — каза той след малко. — Винаги съм го харесвал. Макар че явно не съм го познавал и наполовина толкова добре, колкото си мислех. Не бих… не бих имал нищо против да поправим това, доколкото го позволи разстоянието и прочее.
— Би било чудесно — тихо каза тя, а Майлс кимна отсечено.
След миг добави:
— Само не злоупотребявай с горкия нещастник. Нали си даваш сметка, че той те гледа право в очите и ти играе безропотно по свирката? — Макар в тона му да се бореха негодувание от името на мъжката половина от човечеството и злорадо задоволство заради господстващото положение на майка му, Корделия реши, че задоволството надделява.
Екатерин отново мина покрай тях, тръгнала в обратната посока, и Майлс я проследи с поглед.
— Ти май знаеш това-онова по въпроса — подхвърли Корделия. — Заслужава ли си?
— О, да — прошепна той. — Очевидно е, че той би застанал на пътя на куршумите, за да те защити, без да се замисли.
— Което би било най-глупавият начин да си пропилее талантите. — Корделия сви устни. „Хайде поне този път да прескочим теста за жертвоготовност.“ — Имам наум много по-интересни неща, които да направи за мен.
— С това не мога да споря. — И добави с по-тих глас: — Надявам се да сте щастливи.
— Оливър умее да бъде щастлив. — Поне в сравнение със средностатистическия Воркосиган, стига това словосъчетание да не беше оксиморон. Вероятно това бе една от основните причини Арал да се пристрасти към компанията му. Предвид ранните си години Арал почти бе развил страх от щастието, сякаш се боеше, че ако посегне към него, автоматично ще разгневи някакъв садистичен бараярски бог. Но после се бе научил да му се наслаждава от разстояние, така както добрият старши офицер умее да делегира отговорности. Е, това беше твърде сложна тема, за да я обсъждат сега и тук. Затова Корделия се задоволи със следното: — Какво е любовта, ако не радост, която откриваш в друго човешко същество? Оливър ме радва ежедневно.