За момента Западен Гридград приличаше на военна зона повече от базата, но нещата бързо се нареждаха. Корделия го уверяваше, че било напълно нормално градските градини на снаха ѝ да изглеждат по този начин на този етап. Щяло да бъде съвсем различно, когато гигантските „къртичини“ се покрият с живите си плащове в зелено и сиво-зелено, с червено-кафяви бараярски акценти тук и там за контраст. Джоул се надяваше да е права.
Карийнбург все още надаваше вой до небесата, задето са го изоставили. Дори серията силни земетресения отпреди половин година, които напукаха тротоарите из целия град, не смълчаха хора на недоволните. Корделия редовно се хващаше за косата, но понеже в крайна сметка получаваше своето, така и не отскубна нито косъм.
Както можеше да се очаква, плъзнаха някои доста интересни слухове за връзката на вицекралицата и адмирала. Съдържанието им варираше от смехотворното до просташкото. Корделия не им обръщаше внимание. Джоул се опита да последва примера ѝ. Оказа се, че е била права. След като липсата на гневна реакция — на каквато и да било реакция всъщност — лиши клеветниците от вниманието, към което се стремяха, те се насочиха към други, по-глупави и по-доходоносни мишени. „Горките идиоти“ — бе промърморила Корделия, но не направи нищо да спаси новите жертви. Натрупаният във Ворбар Султана опит може и да не беше по вкуса ѝ, но определено си беше взела поуки от него.
Докато подорбиталната им совалка излиташе, Джоул неохотно си призна, че най-силното му чувство сега, когато напускаха новата столица и всичките ѝ местни раздори, е чувство на облекчение.
Корделия погледна през прозореца към придружаващата ги совалка на ИмпСи и въздъхна:
— С ИмпСи май никога няма да се разделим напълно.
— Така е — съгласи се Джоул. — Дори когато спреш да бъдеш вицекралицата — беше видял календара на стената в банята ѝ и оставащите дни, отбелязани с дебел червен маркер, — пак ще си останеш осиновителката на Грегор.
— И следователно потенциален лост за давление върху императора, знам, да — кимна тя и се намръщи. — При нужда Грегор знае как да отстоява своето.
— Но би било жестоко да го поставяш в такава ситуация. — Охраната на Корделия, осигурена от ИмпСи, макар да я вбесяваше, защитаваше и сърцето на Джоул, при това без допълнителни разходи за империята. Да не споменаваме собствеността и потомството ѝ. Джоул разбираше раздразнението ѝ, но и двамата знаеха, че никога не би се съгласил охраната да бъде свалена окончателно.
— Е… да се надяваме, че момчетата и момичетата на Алегре ще свикнат с живота в дълбоката провинция. — Тя присви пресметливо очи. — Може пък да им намеря някакви допълнителни задачки, колкото да си уплътнят времето.
Бяха заели малката совалка от базата. Беше бърза, но не и луксозна. Седалките бяха пренаредени в четири групи, едната заета от Джоул, Корделия и Аурелия, чието столче бе прикрепено на седалката срещу тях; другата от Риков, Ма Риков и младата бавачка, докарана срещу немалка цена от окръг Воркосиган, щерка на друг гвардеец, която беше израснала на Сергияр и копнееше да се върне. Третата група седалки беше за трио от дворцовата прислуга, което отговаряше за пикника, а на четвъртата бяха струпани провизиите им. С други думи, за уединение трудно можеше да се говори, но при обкръжаващия ги шум на полета можеха да разговарят що-годе спокойно, особено ако сберат глави.
— Вчера дадох ход на оставката си — каза Джоул.
Тя кимна, контролирайки усмивката си.
— Кога ще пристигне заместникът ти?
— Доколкото разбрах, след два до шест месеца. — Надяваше се да са два, а не шест. — А после се обадих на доктор Тан и му казах да започне с Еверард Ксав.
Този път широката усмивка се измъкна от контрола ѝ и превзе цялото ѝ лице. Корделия стисна ентусиазирано ръката му.
— Значи с Найл ще са почти връстници. — Найл бе по-малката сестричка на Аурелия, която растеше доволно в репликатора си.
Третата новина на Джоул трябваше да почака, защото Аурелия се събуди и взе да грачи към майка си, която веднага я извади от столчето да си поиграят — гледка, която неизменно очароваше Джоул.
Аурелия бе извадена от утробния си репликатор преди година и половина и моментално бе поела по курс към световна доминация. Ако питаха Джоул, определено бе превзела правителството още в първия си ден.
— Ти си такова голямо и силно момиче! — каза ѝ Корделия. — Прекрасна си! Толкова енергична!
Аурелия изчурулика нещо в отговор и с помощта на майка си започна да танцува, или по-скоро да тъпче, в скута ѝ. По наблюдение на Джоул тази размяна на реплики се повтаряше поне по веднъж на ден още от раждането ѝ.