Така или иначе, Джоул все още беше на етапа събиране на информация. До окончателното решение щеше да се стигне утре или доста по-далече в бъдещето, ако решеше да замрази пробата си. Все още не беше стигнал до точката, от която няма връщане.
Подмина младо колониално семейство — жената буташе количка със сърдито дете на около годинка, мъжът носеше кенгуру със спящо бебе, чиито отпуснати ръчички висяха на гърдите му. Джоул се запита какъв е смисълът да си спестиш бремето през деветте месеца гестация, а после да мъкнеш децата си като багаж, след като се появят на бял свят и то доста по-тежки, но явно хората обичаха да правят това, щом продължаваха да го правят. Направи опит да си се представи в ролята на младия татко. Можеше ли това да е неговото дете? „Внуче“ — поправи го сухо една част от съзнанието му. „Млъкни.“
Заобиколи възрастен господин, който изчакваше кучето му да свърши онова, което кучетата вършат край уличните лампи. Куче. Може би едно куче би било по-лесно, по-благоразумно… по-лесно за обяснение. Не един и двама прочути старши офицери в историята бяха имали прочути домашни любимци/ коне/любовници/растения… добре де, може би не чак растения. Макар че определено имаше немалко такива, които след двайсет или два пъти по двайсет години служба се посвещаваха на градинарството. По-зрелищните живи аксесоари се бяха превърнали в част от мистерията, забулваща командването, друг път бяха умело използвани от отдела за връзки с обществеността. Колкото до Джоул, той открай време предпочиташе да пътува с малко багаж.
След няколко пресечки стигна до централния бизнес район на Карийнбург, на една улица разстояние от така наречения вицекралски дворец. Името подвеждаше — къщата беше едноетажна и в лошо състояние. Вярно, заобикаляше я забележителна градина — подарък от още по-забележителната снаха на вицекралицата, — която цъфтеше изобилно по това време на годината, придавайки на „двореца“ цвят и уединение или поне илюзия за такова. Старата, нарисувана на ръка табелка още висеше на портата.
Първоначалният вицекралски дворец — за ужас на първия вицекрал — представлявал военен заслон, ни повече, ни по-малко. Следващите вицекрале се примирили с няколко военни заслона, прилепени един към друг в различни конфигурации. Те на свой ред били заменени от полуукрепено сглобяемо жилище, отличаващо се със забележителна грозота. Настоящата вицекралица, още в първите години на съвместното ѝ управление с нейния съпруг, беше наредила грозното жилище да бъде съборено, теренът да бъде разчистен и да се построи нещо по-нормално и елегантно. Казармите в дъното на парцела, които бяха приютявали гвардейците на граф Воркосиган, сега бяха превърнати в служебни офиси, а единственият останал гвардеец живееше в главната къща с останалите членове на прислугата.
Воден от импулс, Джоул пресече улицата и се представи на самотния страж при портата — още едно съкращение на персонала след кончината на Арал. Настоящата охрана на двореца беше значително по-малобройна и дискретна отпреди. Джоул нямаше нищо против дискретността, но не беше толкова сигурен дали одобрява съкратения щат.
Стражът при портата, който го познаваше добре, козирува.
— Адмирал Джоул, сър.
— Добър ден, Фокс. Нейно височество приема ли посетители?
— Вас със сигурност ще ви приеме, сър. Заповядайте.
Джоул тръгна по лъкатушната алея. Едва не се отказа, като видя редицата паркирани возила, много от които с дипломатически стикери на разнообразните планетарни консулства, базирани в Карийнбург. Явно имаше някаква дипломатическа среща… а, да, приемът за добре дошъл на новия ескобарски консул беше насрочен за този следобед. Някой трябваше да представлява сергиярските военни сили на приема и Джоул беше прехвърлил тази задача на командира на планетарната база — така двамата мъже щяха да се запознаят при по-миролюбиви обстоятелства, преди да е възникнала неизбежната криза, свързана, ако трябваше да избере един за нещастие нехипотетичен пример, с войници в градски отпуск и твърде много пиячка, от една страна, и галактически туристи, недостатъчно инструктирани относно по-тънките аспекти на бараярската култура, от друга. Много по-добре беше да се запознаят в градината на вицекралицата, отколкото в болница, или, още по-зле, в моргата към градската стража на Карийнбург. Тези елегантни соарета имаха множество чисто практични функции.
Само дето невъзможността да разговаря с Корделия насаме засили още повече нуждата му да го направи. Продължи по алеята около къщата, като пътьом забеляза един охранител в униформа и друг, който се преструваше, че плеви — двамата му кимнаха дискретно, — после позната гълчава и звън на чаши го упътиха към вътрешния двор и терасата, които се преливаха в градината. Стотина добре облечени гости държаха малки чинии и си говореха. Джоул се поколеба, преди да се гмурне в навалицата. За щастие, веднага видя Корделия, облечена в нещо леко и широко за топлия следобед, а след миг и нейният поглед го намери. Тя незабавно се извини на неколцината гости, които я заобикаляха, и тръгна към него.