Хейнис кимна и измери момичето с поглед.
— Как се справя с работата си при теб?
Джоул сви рамене.
— Добре засега. Умна е, а и явно е прихванала нещо от столичния блясък при последното си назначение… или пък просто ворската ѝ кръв си казва думата, не знам. — Поколеба се замислено. — Стигне ли се до разпределяне на ресурси и персонал, сергиярското командване винаги е трето на опашката.
— И аз съм стигнал до същия извод — каза с въздишка Хейнис.
— Комарското командване си извоюва правото да избира първо, защото уж ситуацията там е най-нестабилна, а бараярското му диша във врата. Постоянно се боричкат за най-добрите офицери. И както се оказва, извън борда остават най-добрите офицерки. Не че имам нещо против, нека ги пращат. Колкото повече, толкова по-добре. — След миг добави: — И не, тази няма да ми я откраднеш.
Хейнис изсумтя, но явно се отказа от мълчаливото попълване на вакантните места в своята администрация. Джоул му кимна сърдечно и тръгна бавно из навалицата, така че всеки, който прояви интерес към него, да получи своя шанс. Много често това бе най-бързият начин да намери каквото търси, стига да си търсеше неприятности.
— А, адмирал Джоул! — извика някой. Джоул нагласи дружеска усмивка на лицето си и се обърна.
Настоящият кмет на Карийнбург и един от съветниците му подлизурковци се приближиха към него. Забелязали това, двамата му основни съперници на предстоящите кметски избори направиха същото. Поздравиха се с предпазливи кимвания.
— Толкова се радвам да ви видя — каза кмет Йеркес. — Моля ви, верни ли са слуховете, че идната година ще затворите базата?
— Ни най-малко — каза Джоул. — Не зная откъде тръгват тези слухове… а вие?
Йеркес подмина без внимание този легнал полицай, нарушил инерцията на разговора.
— Но тази повишена активност сред цивилните предприемачи все трябва да означава нещо.
— Не е тайна, че негово императорско величество даде разрешение за отварянето на втора база — каза спокойно Джоул, като в същото време си мислеше: „Да, след като генералният щаб най-после успя да прокара законопроекта за финансирането през Съвета на графовете.“ Онзи законопроект едва не бе станал причина за истински престрелки във Ворбар Султана. — Една-единствена планетарна база винаги е била крайно недостатъчна, както във връзка с отбраната при нападение, така и в случай на природно бедствие. Покойният вицекрал Воркосиган настояваше за разширяването от самото начало на назначението си. Бъдете сигурни, че неговата вдовица ще направи и невъзможното да довърши започнатото от него.
— Да, но къде? — вметна мадам Моро.
— Този въпрос все още се обсъжда. — Всъщност изборът беше сведен до два варианта — Гридград или Нови Хасадар. Джоул би искал да се построят бази и на двете места, макар да знаеше, че това няма да се случи, поне не и едновременно. Окончателният избор се държеше в строга тайна, за да се ограничи бумът на финансови спекулации, който неминуемо щеше да последва новината.
— Стига де, със сигурност знаете нещо повече.
— Не бих се изразил така, мадам.
Кмет Йеркес го стрелна с объркана усмивка. Моро и другият кандидат-кмет, Кузнецов, изглеждаха само объркани, без придружаваща усмивка. В много отношения планетарната военна база в Карийнбург все още беше най-големият икономически субект в района, макар че в последно време за първенство се бореха разширяващата се правителствена администрация и цивилният космодрум, през който минаваше постоянният поток нови колонисти. Така или иначе, след още няколко експериментални въпроса четиримата се изнесоха към Хейнис да си опитат късмета с него. Усилията им бяха обречени, но Джоул не можеше да ги вини, че опитват.
Лейтенант Воринис, която го беше забелязала точно преди да го обградят амбициозните кандидат-кметове, дойде при него.
— Сър. Генерал Хейнис каза, че трябвало да го придружа, сър?…
— Правилно си постъпила, лейтенант.
Момичето видимо се отпусна. Джоул попита спокойно:
— Е, какво мислиш за вицекралицата сега, след като сте имали възможност да размените няколко думи?
— Не е толкова страшна, колкото си мислех. — Макар че ако се съдеше по тона ѝ, все още не беше докрай уверена в преоценката си. — Знам, че има внучета, но просто не ми изглежда като… като баба. Почти все едно… не се вписва в познатите категории, защото самата тя не им обръща внимание.
Джоул се усмихна.
— Открай време прави това. — Кимна в съгласие. — Жалко, че се запознавате чак сега, а не преди да… — „Преди половината ѝ светлина да угасне.“