— Това трудно би могло да се случи, сър.
— Така е, права си, не би могло. — Погледна над униформеното ѝ кепе. — Внимание, сетеганданци на хоризонта.
Воринис се завъртя да проследи погледа му.
Въпреки статута си на гем лорд сетаганданският консул в Карийнбург се задоволяваше с облекло по местната мода — риза и панталони, които макар и несъмнено удобни, някак съумяваха да изглеждат пет пъти по-скъпи от облеклото на всеки друг. Културният аташе на консулството, също като Хейнис, бе принуден да търпи облекло крайно неподходящо за слънчевия следобед — тъмни дрехи с тежка роба отгоре. Също гем, горкият аташе трябваше да изтърпи не само традиционното облекло, а и официалната лицева боя на своя клан — завъртулки в синьо и зелено, мацнати тук-там със златни резки в сложен рисунък, който му придаваше смътно подводен вид. Гем от по-нисша каста и на по-нисък пост обикновено минаваше с малка цветна ваденка на бузата, както беше направил консулът всъщност. Свръхнагизденият аташе или беше нервен новак, или някой началник беше пропуснал да го инструктира, което изглеждаше странно. Консулът, забелязал най-после появата на Джоул, прошепна нещо в ухото на подчинения си и го побутна към адмирала.
Докато двамата гем лордове се придвижваха към него между гостите, Джоул направи бърза справка с тазсутрешния доклад за движението на кораби в териториалния космос на планетата — доколкото си спомняше, в доклада не фигурираха данни за нищо необичайно. Мултискоковата възлена връзка към най-близкия от осемте основни свята на Сетаганданската империя, Ро Сета, пресичаше маршрута между Комар и Сергияр, тоест сетаганданците биха могли да затворят маршрута и следователно да откъснат Бараярската империя от Сергияр и от всичко, което лежеше от тази страна. По тази причина Комарското командване поддържаше военна охрана на точките за скок в няколко празни системи по маршрута, а останалите три четвърти от пътя до Ро Сета се охраняваха от сетаганданците.
Последният откровено враждебен ход на сетаганданците в този квадрант от космоса датираше отпреди четиридесет години, във втората година от регентството на Арал. Малко след края на Вордарианското претендентство — дворцов преврат на Бараяр, който за една бройка не беше свалил нестабилното ново правителство на Арал — Сетаганда се беше опитала да измъкне от бараярски ръце завоювания Комар и наскоро открития Сергияр. Бойните кораби така и не успяха да преминат през серията точки за скок, охранявани от бараярския адмирал Канциан, своевременно подкрепен с допълнителни войски, водени от самия Арал. След този сблъсък Арал се бе прибрал у дома, където го чакаше странната комбинация от тържествено посрещане на Бараяр и въстание на Комар.
Според Арал сетаганданците били планирали трите неща да се случат едновременно. Подобен многостранен удар сигурно би се увенчал с успех, но Претендентството бе приключило внезапно и много по-рано от предвиденото, а бунтовниците на Комар, чийто дневен ред не включваше смяната на бараярската окупация със сетаганданска — което не им бе попречило да приемат помощ от Сетаганда, — бяха разделени и бунтът им закъсня. Това бе позволило на Арал да се занимае с всяка от кризите лично и поотделно, вместо с трите накуп. Макар онези няколко години да бяха изключително тежки, Сетаганда явно си бе взела урок и повече не бе опитала да предприеме враждебни действия спрямо Бараярската империя по този маршрут.
Едва сега Джоул си даде сметка, че личната трагедия на Арал и Корделия покрай осакатения им от солтоксина невръстен син Майлс се е развивала едновременно с онези събития. Собствената му перспектива да стане родител правеше тази мисъл по-малко абстрактна и много по-тревожна.
— А, адмирал Джоул, колко се радвам да ви видя — каза сетаганданският консул, дребничкият лорд гем Навит. — Позволете да ви представя нашия нов културен аташе Микос гем Сорен.
Джоул поздрави младия служител на консулството, който изгледа с известно колебание цивилното му облекло, колебание деликатно изразено чрез едва забележима промяна в стойката. Джоул на свой ред представи лейтенант Воринис, която изгледа високия аташе с наеженото колебание на котка, която приканват да се сприятели с куче. Прецизно премереният лек поклон на гем Сорен беше почти също толкова наежен. Сетаганданската армия също имаше женски корпус, при това с отдавнашни традиции, но почти всички служещи в него бяха обикновени сетаганданци, непретърпели генно модифициране.