Исторически ворите бяха военна каста. Същото можеше да се каже и за гемите, но техният социален генезис беше по-сложен, кръстоска между обикновени сетаганданци и висши, нещо по средата — по-добри от едните, но обречени никога да не се изравнят с другите. Този вроден комплекс за малоценност правеше гемите свръхчувствителни на тема статут. Ворите като класа си имаха своите травми, повечето самонанесени според Джоул, но сред тях поне не фигурираха — в общия случай — прикритите страхове за генетична посредственост.
Заради лицевата боя и сетаганданските генни модификации един бараярец трудно би преценил възрастта на гем Сорен, но Джоул беше чел изпратеното преди седмица от ИмпСи досие на аташето, стандартна оценка за всеки новопостъпил консулски служител на достатъчно висока позиция. Сорен беше на трийсет, което го правеше необичайно млад на такъв пост сред дълголетните сетаганданци. Болезнено амбициозен? „Глупав въпрос.“ Докато е жив и мърда, всеки гем лорд се водеше най-вече от амбициите си.
— Добре дошли на Сергияр, лорд гем Сорен. Надявам се новата позиция да ви хареса.
— Благодаря ви, сър. Съжалявам само за едно — че не ме пратиха тук по-рано, за да се запозная с легендарния адмирал Воркосиган.
Джоул кимна отривисто.
— Привилегия беше да го познаваш.
— Първокласен стратег като него сигурно истински липсва на вашия император Грегор.
Джоул вече не помнеше колко пъти е водил този сондиращ разговор с един или друг галактик след смъртта на Арал.
— Липсва му наистина, но не като стратег. Освен велик човек, той беше и изключителен учител, който предаде на немалко млади бараярци своята визия и умения. Той беше мой професионален ментор повече от двайсет години, затова мога да го потвърдя от личен опит. — „Разшифровай това, сетаганданско паленце. На пръсти се броят бараярските офицери, които Арал е обучил по-добре от мен, а именно аз вардя изходната ви точка за скок.“ Джоул продължи гладко: — Да не забравяме също, че все още имам безценната възможност да черпя от неизбродния опит и мъдрост на вицекралица Воркосиган. Двамата работим в екип. Няма да се учудя, ако престоят ви тук, на нейния Сергияр, се окаже поучителен по много и неочаквани начини.
— Надявам се да сте прав, сър. — Гем Сорен хвърли поглед около себе си. — Градината ѝ се доближава до творбите на нашите гем дами.
„По-добра е, момченце, и ти го знаеш.“ Сетаганданците превръщаха изкуството в арена на генетична надпревара не по-малко от спорта… или войната.
— Колко мило от ваша страна. Градината определено е сред нещата, които я радват. Но, моля ви, непременно го споменете пред нея. Гарантирано ще я развесели. — Джоул вдигна уж услужливо пръст. — Ъъ… боя се, че боята по лицето ви се е разтекла, милорд. Тукашната жега не е милостива към официалното облекло. Може би е добре да прескочите до банята и да оправите боята, преди тя да ви види, макар че вицекралицата не би казала и думичка, разбира се…
Джоул сдържа доволната си усмивка, когато младият гем трепна и вдигна ръка към нашареното си лице. Очите на Воринис леко се разшириха, но с това реакцията ѝ се ограничи. Консулът, забелязал, че навалицата около вицекралицата в другия край на градината временно се е разредила, сложи умело край на разговора с няколко клиширани дипломатически фрази и подкара новопостъпилия си подчинен натам.
Воринис отбеляза:
— Никога не бях срещала гем лорд лице в лице, поне не в пълна униформа. Е, зървала съм няколко по улиците на Ворбар Султана, близо до квартала с посолствата.
Джоул се усмихна.
— Дребна добронамерена критика, изказана с любезен тон, обикновено е добра контрамярка срещу вродената им отвратителност.
— Да, сър, не ми убягна.
След кратък размисъл Джоул добави:
— Ако такава удобна възможност не е налице, има и друг подход, който върши почти същата работа — хвалиш щедро превъзходството на висшите, каквито гемите никога няма да бъдат.
И двамата проследиха тайно с поглед гем Сорен, който свърна дискретно към тоалетната за гости в градината, малка постройка, чието неделикатно предназначение бе прикрито зад добре планирана стена от пищна растителност. Воринис се подсмихна.
— А споменаването на бараярските победи върши ли работа?
— Ако го направиш умело, като тънък намек. Подходът е важен. Разбира се, в присъствието на адмирал Воркосиган никога не се налагаше да го изричаме на глас.
— Е, за по-тънък, но и красноречив намек от самото му присъствие не мога да се сетя.
— Определено вършеше работа по онова време. — „А сега ще трябва да намерим нещо друго.“