— Знаеш ли каква ще е?
— Повече или по-малко. Тоест, знам въпроса, но не и отговора. Ще трябва да реша дали да замразя пробата си и да отложа всичко за по-нататък, или да продължа с оплождането. Което на свой ред води до следващото решение, което е дали да замразя всички зиготи — или се наричат ембриони?… както и да е. Или да дам зелена светлина на една от тях. Или на повече.
— Майлс, когато обмисляше тази технология за бъдещите ми внуци, искаше да започнат с дванайсет накуп, защото така било по-ефективно. Почти все едно искаше да си отгледа собствен извод. Предложих да се редуваме с Екатерин да му държим главата под вода, докато не му дойде по-добра идея, но тя се справи и без моя помощ. Чудесно момиче е тази моя снаха. Още не мога да си отговоря на въпроса с какво толкова я е заслужил Майлс.
Оливър се засмя.
— Аз пък не виждам никаква загадка в това, доколкото познавам Майлс. Не, не, за личен взвод на Джоул и дума не може да става. Дори за половин взвод.
— Би могъл да наемеш бавачки. Аз определено ще го направя.
— Ще се наложи, предполагам. Не виждам друг начин да… Ти нали няма да заложиш всичките си шест момичета едновременно?
— Не, не! Макар че направих проучване каква е оптималната разлика във възрастта между децата в едно семейство. Доколкото разбрах, такава не съществува. Или съществуват няколко варианта, в зависимост какво се опитваш да постигнеш.
— Кога ще решиш?
— Вече съм решила, поне що се отнася до първата стъпка. Казах на Тан да действа и по шестте оплождания. Това всъщност вече е направено. Остават още няколко дни да приключат с кръстосаните проверки за генетични дефекти и да отстранят каквото може да се отстрани, след това пет ще отидат във фризера, а едно — в пещта, така да се каже. А след девет месеца Аурелия ще е… мой проблем. — Устните ѝ се извиха в усмивка. — Малко ме е страх, но колкото и да е трудна за гледане, няма начин да надмине Майлс.
Оливър кимна в знак на съгласие.
— Колкото повече научавам за първата ти година на Бараяр, толкова повече ми се струва невероятно, че си останала.
— По онова време, точно след Ескобарската война, бях изгорила почти непоправимо бетанските си мостове назад. За по-малко от колко… година и половина, се бях запознала с Арал, точно тук, на тази планета, която аз бях открила и която щеше да е дъщерна колония на Бета, ако твоите хора не се бяха появили тук една година по-рано… Помогнах на Арал да потуши военен бунт, избягах, пратиха ме обратно да воювам срещу Бараяр, бях военнопленник, прибрах се у дома, а после избягах оттам. Открих Арал, омъжих се за него и нито той, нито аз планирахме приключения… планът беше да се оттеглим в дълбоката провинция и да отгледаме куп деца. И аз по най-глупавия начин се хвърлих презглава в първата си и единствена бременност. А после император Ецар натресе на Арал — и на двама ни — онова проклето регентство. Последва първият опит за покушение — разказвала ли съм ти за него? Звукова граната, неуспешен опит. И вторият, успешен, трагедията с газовата солтоксинова граната. След това цезарово сечение по спешност, бедния Майлс го набутаха в изнамерен отнякъде утробен репликатор, всичко това направено от напълно неопитен лекар… Кълна се, че онзи тип беше по-уплашен и от мен. А после Претендентството и цялата онази каша. Накрая, през пролетта, извадихме Майлс от репликатора, а той беше толкова увреден бедничкият, което, както можеше да се очаква, взриви стария граф Пьотър като поредната граната… Никога няма да забравя онзи техен скандал с Арал, след който пет години не си продумаха и… и това беше първата ми година на Бараяр, да. Нищо чудно, че бях на края на силите си. — Отпусна глава на възглавничката и издиша шумно. — Но тайният ми зъл и егоистичен план, когато отидох при Арал, беше да имаме шест деца. Това би било крайно неприемливо на Бета с нейния строг контрол над раждаемостта. Той винаги… Арал го знаеше, разбира се, от самото начало до края. Че това е мечтата ми, опропастена от обстоятелствата. И съжаляваше, че не е могъл… че не е могъл да ми даде онова, заради което бях жертвала толкова много. Точно затова замразихме гаметите още в първия възможен момент.
— Значи винаги е планирал да имате още деца.
— Надяваше се, по-скоро. По онова време и двамата се бяхме отказали от планирането. При нас то никога не даваше резултат. — Примигна. — До края. И все пак… ето ни тук. Четирийсет години по-късно. Но все пак сме тук, по дяволите. — Прокара пръсти през непокорната си коса. — Е, какво искаш? Наистина? Не какво смяташ за най-разумно или, още по-лошо, не какво си мислиш, че искам аз.