Той протегна ръка към нея, но я отпусна по средата на разстоянието.
— Мда.
Помълчаха. Фрида се върна с напитките, после ги остави отново, като хвърли любопитен поглед през рамо.
— Втората ми двайсетлетка на служба ще свърши след десет години — каза накрая той. — Никога не съм имал намерение да остана за трета двайсетлетка. Не съм мислил сериозно за пенсионирането си, за евентуална втора кариера или нещо друго, смятах, че имам време, поне още шест-седем години, преди това да дойде на дневен ред. Къде ще съм тогава… Военен съм, така че не всичко зависи от мен. Както самата ти изтъкна преди малко, дори утрешният ден и дали ще съм жив да го видя не зависи изцяло от мен.
Тя отклони поглед.
— Веднъж Арал спомена, че смятал да ти предложи работа в окръга, когато се приберем на Бараяр. И по-точно няколко поста, от които да си избереш. Той също имаше планове.
— А. — Оливър отпи от фалшивото си питие. — Сигурно бих приел. — След миг продължи: — Нямам силни роднински връзки на Бараяр. Бях що-годе близък със семейството си, преди да замина за Академията на осемнайсетгодишна възраст, но оттогава се отчуждихме. Те така и не излязоха от родното ми градче. За мен то… не беше достатъчно. Баща ми почина, сигурно си спомняш, точно преди да ме пратят на Сергияр. Майка живее при сестра ми от години. Окръгът се е развил… когато за последен път бях там, всичко, което помнех с любов от детството си, беше променено, презастроено. Изчезнало. Сергияр… ми изглежда все по-добре, наистина. — Ясният му поглед се спря върху нея. — Склонна ли си да станеш кръстница на децата ми? Защото… така поне ще са със свои, така да се каже, сестри.
— Склонна съм, и още как — откликна тя без колебание. — Имай предвид, че от клиниката ще искат още няколко декларации, покриващи сложни обстоятелства, така че ще трябва да изброиш още възможни настойници в низходящ ред на предпочитанията си. Което означава, че можеш да включиш семейството си в тази графа.
— А може ли директивата да се променя на по-късен етап?
— О, да. Обикновено съветват клиентите си да я преподписват веднъж годишно.
— Хм. Звучи разумно.
Тя отпи от виното, остави чашата на малката маса и затропа с пръсти по страничната облегалка на шезлонга.
— Ако… ако решиш да се уволниш от службите на Сергияр… склонен ли си да станеш кръстник на моите деца?
Той я погледна стреснато.
— Какво, преди Майлс?
— Поне преди Бараяр.
Той сви устни.
— Но… ти ще си мъртва. А аз не мога да… това не е… изобщо не мога да си го представя. — Само дето очевидно си го представяше, ако се съдеше по болезнената гримаса. Той изведнъж примигна. — Чакай. Не говориш само за замразени ембриони, нали?
— Да, не и след следващата седмица.
Той издиша шумно.
— Това вероятно е най-ужасяващата отговорност, която някой ми е възлагал. По-страшна от командването на кораб или да съм последният оцелял между министър-председателя и онова, което идва за него. — Примигна още няколко пъти. — Ласкаеш ме, Корделия. Или съвсем си откачила?
Тя се усмихна криво.
— Кой знае? Имай предвид, че това е само хипотетично, засега.
— Имам го предвид. И все пак… — Така и не довърши изречението.
Затова пък си погледна часовника и се намръщи.
— По дяволите. Трябва да тръгвам. Да мина през базата и да се преоблека. Когато кандидатствах за космическите служби, представа нямах, че голяма част от времето ми ще е посветена на боричкания с предприемачи. И на бетон, килотонове бетон. Но совалките ми все трябва да кацат някъде. — Допи чашата си, стана и погледна Корделия отвисоко. — Корделия…
— Да?
Той преглътна, после избълва на един дъх:
— Искаш ли някой път пак да излезем с лодката?
Тя се надигна изненадана. Арал го беше научил да плава, когато Джоул беше още съвсем млад, предал му бе любовта си към този спорт. Истината бе, че Корделия предпочиташе да плава с Оливър, защото това намаляваше вероятността да се озове непланирано във водата покрай пристрастеността на съпруга си към рисковото поведение навсякъде и във всичко. Споменът я накара да затаи дъх.
— Не съм била на вода от… вече не помня откога. Би било чудесно. Сигурно ще успея да го включа в графика си. — Млъкна объркано. — Чакай, ти нали каза, че си продал яхтата си миналата година?