— Все ще намеря нещо. Стига ти да намериш време.
— За разходка с лодка ще намеря време, та дори ако трябва с длето да го режа. Звучи добре. Отлично всъщност. — Позавъртя се на шезлонга, после протегна ръка. — Помогни ми да стана.
Странно изражение се изписа на лицето му, но той все пак се наведе, хвана ръката ѝ и я дръпна полека. Тя се изправи, нахлузи обувките си и го изпрати до къщата, където двамата се разделиха. „Ти натам, аз насам.“ „Но не задълго“, помисли си с усмивка тя.
Минаха още три дни, преди на Джоул да му остане време за вицекралицата. Примами я в базата с предложение за вечеря в офицерската столова, което не беше особено примамливо, но пък щеше да я отърве от търговската обсада на комарците, което определено имаше своите плюсове. Така или иначе, докато я водеше през задната писта за совалки към далечната страна на базата и двамата мижаха под ко̀сата атака на залязващото слънце, Корделия продължаваше да говори за това.
— Ще се отрази ли на моята работа? — попита той, прекъсвайки оплакванията ѝ, докато крачеха по тармака. Изтърбушеното възвишение трептеше в далечината от отразения пек.
— Непряко. Все същото — искат да се въведат със закон извънпланетарни акции с право на глас за онези, които допринасят за развитието на колонията било чрез инвестиции, било чрез доставка на специални материали, точно както е в родните им куполи на Комар. А въпросните „онези“ са самите те, както можеш да се досетиш. Моето контрапредложение да раздадем на всички по десет пожизнени акции с право на глас просто като преместим десетичната запетая бе отхвърлено от собствените ми съветници — според тях комарците щели да го приемат като подигравка. Което си е точно така. Държа да предотвратя евентуален референдум, преди някой да е тласнал нещата в тази посока.
— Защо, не би могла да изгубиш на референдум. Всички освен комарците ще гласуват срещу предложението, нали така?
— Не се знае. Има достатъчно оптимисти, които биха се повлияли от статистически невероятната идея, че именно те ще са сред малцината, които да спечелят, ако предложението се приеме. Нека си го кажем, човек не си събира покъщнината и не потегля за Сергияр, ако не е роден оптимист. — След миг внесе поправка в собственото си изказване: — Е, освен староруски говорещите, които са си мрачни по природа и постоянно, ако съм разбрала правилно.
Джоул се усмихна.
— Едно мога да ти обещая — че субектите на твоите зараждащи се експерименти по местна демокрация няма да те последват в моята имперска база.
— Лъжеш, но не ми пука… — А после зяпна сащисана, когато стигнаха до крайната си точка.
— Какво виждаш тук, Корделия? — Джоул обхвана с жест натрупаните на височина два метра чували, които се издигаха пред тях като стена. Чувалите лежаха на палети, подредени един до друг на десетки метри във всички посоки като голямомащабен макет на някакво геоложко образувание, пустинен терен, насечен от високи скалисти плата и клисури, само че по-подреден. Поеха на зигзаг към центъра на лабиринта.
— Много, много торби с нещо си. И не са мои, ако позволиш да отбележа.
— Предприемачът ги достави с няколко месеца предсрочно. Всъщност това би трябвало да ни подскаже нещо…
— Предприемач подранил? Сериозно? Тази история вече звучи като халюцинациите на пияница.
Той кимна мрачно.
— А още не съм започнал да пия. Това трябваше да е плас-сместа за новите писти на втората база във… решихте ли вече?
— Гридград. — Корделия сбърчи нос. — Току-виж жителите му решили да сменят името на селцето си, след като се разчуе, но това, за щастие, няма да е мой проблем. Освен ако не се опитат да го нарекат на Арал, което ще значи да отида там и да изнеса поредната проклета реч.
Добра локация близо до екватора, също като Карийнбург, което щеше да пести енергия на совалките, излитащи към орбита. Джоул одобряваше избора. Поне от тази гледна точка. От друга страна, градчето се намираше на една десета от планетарната обиколка оттук…
— Само дето още сме далече от Гридград. Както като разстояние, така и като време. По план най-ранната дата за начало на изкопните работи е след година. А ако трябва да сме реалисти, ще се случи по-скоро след година и половина.
— Да де, но все още не виждам проблема. Рано или късно тези материали ще трябва да се транспортират оттук до там, нали така? — Тя ръчна с пръст един издут чувал. — Освен ако в най-скоро време някой не отвори фабрика за производство на материали в Гридград, а такова писмо за намерение още не се е появявало на бюрото ми. Макар че рано или късно и това ще се случи, без съмнение.