Джоул поклати глава.
— Това тук е последната иновация във високотехнологичните материали. С много висока якост още при полагането, но и с висока издръжливост на чести и силни удари точно като при кацащи совалки. Характеристиките му позволяват на инженерите да свършат същата работа с двойно по-малък разход на количество и тегло, а следователно и по-евтино, макар цената на тон да е по-висока. На хиляда тона за тази поръчка.
Тя му вдигна вежди в стандартното си предизвикателство.
— Става въпрос за пластобетон, нали? Трайността му се измерва във векове. А и не е като да страдате от липса на място за складиране. Базата ви разполага с квадратни километри празно пространство, които да използвате при нужда. Пространство, запазено с императорски декрет за бъдещи казарми и нови писти. Макар че е редно да те предупредя — има няколко предприемачи тук, в Карийнбург, които вече са хвърлили алчно око на терените.
— Трайността му се измерва с векове само ако е смесен и положен. — Джоул махна отново с ръка да обхване лабиринта от чували. — Пропускаш няколко термина, а именно „последна“, „иновация“ и „високотехнологичен“. Съставките на стария пластобетон наистина бяха забележително трайни. Но този боклук трябва да се смеси с активатора си и да се положи в рамките на някакъв срок, отвъд който характеристиките му много бързо се влошават заради протичаща химическа реакция. До края на въпросния срок остава по-малко от година. А колко време материалът е престоял в складовете на производителя, можем единствено да гадаем.
— Пластобетон със заложена амортизация — каза тя с нескрито възхищение. — Кой да се сети?
— За жалост не се е сетил най-важният човек — офицерът от снабдителния отдел, който е приел доставката миналата седмица. Сигурно се е стреснал от десетките транспортни автомобили, блокирали централната порта, и е подписал товарителниците, без да ги съгласува с инженерите. Първият проблем, както се досещаш, е, че материалите изобщо не е трябвало да бъдат доставени тук, а в Гридград, чийто избор все още се пази в тайна.
— Значи не само са ни пробутали проблемната си стока, а са ни натресли и допълнителни транспортни разходи. Супер.
— И не е само това. Счетоводството на базата, което също пропуснало да съгласува доставката с инженерния отдел, а само преброило чувалите, за да е сигурно, че съответстват на фактурата, било споходено от пристъп на невиждана ефективност и платило сметката.
— Е, това може да се поправи. Дори само грешният адрес за доставка ти дава достатъчно правно основание. Накарай ги да си приберат чувалите и да върнат парите. Арал би направил точно това.
— Арал би ги заплашил, че ще ги накара да изядат сместа, и те биха му повярвали. — Джоул замълча, застигнат от завистлив спомен за стил на командване, който открай време му се струваше непостижим или най-малкото отвъд собствените му актьорски способности. Номерът на Арал беше съвсем прост — просто не беше номер. — Вече го направих. Е, без онази част с изяждането. Твърдят, че това щяло да ги извади от бизнеса, да фалират, и догодина нямало как да извършат доставката. А нямало друг търговец, който да се справи с подобни количества. Изпратих един от най-добрите си прокуристи, човек с изразени следователски наклонности, да провери това твърдение и той твърди, че е вярно.
Корделия сбърчи чело.
— Онези типове… „Плас-Дан“, нали така бяха? Човек би могъл да си помисли, че не са толкова тъпи да пикаят в кофата, от която се надяват да пият.
Джоул се ухили. Корделия току-що бе цитирала една от любимите фрази на Арал, която той употребяваше във връзка с политиците. Уви, прибягвал бе до нея само пред свои хора, а не в публичните си изказвания.
— Така е, но ето, че го правят. Освен това са цивилни колонисти. Което ги прави твоя отговорност, ваше височество. Смятай, че съм ти прошепнал нещо на ушенце. — Мислите му кривнаха встрани. Ушенцата ѝ надничаха пакостливо между непокорните къдрици и изглеждаха някак различни от времето, когато Корделия носеше косата си дълга, пригладена от собствената си тежест, или аристократично прибрана назад и окичена с живи цветя.
Лицето ѝ се изопна в изразителна гримаса.
— Мамка му, знаех си, че лъготиш… Искаш да проуча тези „Плас-Дан“ и евентуално да намеря слабо място, което да използваш?
— Струва си да пробваме. Само без да застрашаваме доставката на пластобетон за догодина, ако обичаш.