— Ясно… — Изгледа намръщено крепостта от стареещ материал. — Затова ли ме доведе тук, в този импровизиран и самоделен тих конус, без истински тих конус, който да подскаже на всички, че си говорим тайни работи? Не че разходката не беше приятна сама по себе си.
Следобедът беше по-топъл от онзи, в който се бе провело градинското ѝ парти, въздухът изглеждаше по-светъл и оттогава, пронизван от ко̀сите златни лъчи на слънцето. Дали не я боляха краката след заобиколния маршрут, по който я беше превел? Джоул сведе поглед към обувките ѝ. Изглеждаха удобни. За единайсети или дванайсети път през изминалите три дни съжали, че не се писа доброволец да разтрие стъпалата ѝ, когато му се беше открила възможност, но тогава още беше сащисан от визитата си в клиниката, а и как би погледнала Корделия на едно толкова арогантно предложение? Арал беше онзи, който ѝ разтриваше стъпалата.
— Да… не. Не само за това — призна той. „Изобщо не за това.“ „Плас-Дан“ беше само удобно прикритие, първото, което му дойде наум. Макар че да насъска Корделия по дирите им беше повече от логично. — Имам лична причина, която няма нищо общо с това.
Корделия се облегна на стената от чували, скръсти ръце под гърдите си и го погледна с усмивка.
— Ухото ми винаги ще е отворено за личните ти неща.
Той си пое дълбоко дъх.
— След разговора ни онзи ден събрах кураж и казах на Тан да продължи с опложданията.
— Поздравления! Значи вече си почти баща. Предполагам си решил да замразиш зиготите, докато не уточниш бъдещите си професионални планове, нали?
— Да. Или така поне казах на Тан, когато тази сутрин се обади с последните новини. Но не за това исках да говорим, а за… Тан каза, че едно от четирите оплождания не е сработило. Според него това било нормална загуба на този етап от процедурата.
Тя се поколеба, после кимна.
— Самата аз започнах с двайсет яйцеклетки, толкова донесох от Бараяр. Половината отидоха по дяволите, по една или друга сложна причина. Биологията на такова микрониво е много по-рискова, отколкото си даваме сметка. И по-жестока.
А неговото неуспешно оплождане прибавяше още една загуба в сметката ѝ. „Винаги ли ще си с крачки пред мен, Корделия?“
— Да, Тан охотно ми обясни всичко, до най-малките подробности, преведено за лаик като мен, разбира се. Молекулярната биология не е силната ми страна. Но проблемът не е в самата биология, а във…
Корделия чакаше, облегната спокойно на стената от чували, но и някак нащрек, помисли си той. „Когато сте готов, господин Джоул.“
Той заби поглед в униформените си ботуши.
— Преди две седмици изобщо не подозирах, че всичко това ще ми се стовари на главата. Преди една седмица бях просто… уплашен, струва ми се. Объркан. Но онзи квартет от евентуални синове много бързо пусна корени в главата ми. Първо си мислех само за един, пък после ще му мислим. След това реших да са двама, защото нали казват, че едно момче трябва да има брат, макар да не съм сигурен, че моят брат се е радвал особено на появата ми. А после започнах да си мисля — а какво ще стане, ако… Как е възможно да… само няколко дни по-късно, как е възможно аз да… — Не довърши, не толкова останал без думи, колкото препънат от собствените си хаотични мисли.
— Да скърбиш за едно неродено дете?
Той кимна.
— Нещо такова. — Не беше очаквал такова нещо от себе си. Когато бе уведомил Тан, че може да продължи с опложданията, някаква част от съзнанието му упорито изтъкваше аргумента — надеждата? — че може и четирите да се провалят и тогава на изпитанието му ще се сложи край. Ще може да започне живота си от нулата. Ще сложи край на напрежението. „Колкото по-бързо започнеш, толкова по-бързо ще свършиш.“ Ала после, когато съдбата сбъдна отчасти това негово тайно, тъмно желание… имаше ли изобщо право да го нарича „скръб“? Погледна я в очите. — Нямам с кого другиго да говоря за това, освен с теб. Ето затова сме тук. За да ти кажа истината. — „Най-после.“
Тя засмука долната си устна и зарови с върха на обувката си прахоляка.
— Не знам, Оливър. Чудя се дали не ставаш жертва на собствените си навици. Всичко това не е нито незаконно, нито неморално или скандално, напротив. Правиш нещо добро за бъдещето на Сергияр. А ти се държиш, сякаш си част от таен заговор, който може да събори имперското правителство. Тази твоя болезнена дискретност принадлежи на миналото, тя, както и причините, които я обуславят. Отишъл си в центъра за репродуктивна медицина и си купил няколко дарени яйцеклетки. Много хора го правят. Би могъл да говориш за това с всеки, повярвай ми.
— На теория е много по-лесно, отколкото на практика, и ти знаеш защо.