Оливър вдигна ръце с дланите напред в жест на съгласие, или поне на не-несъгласие — чувал бе тази нейна тирада и преди. Раздвижване край масата им, което не идваше от сервитьора и очаквания десерт, привлече вниманието на Корделия и тя млъкна и се огледа. Адютантката на Оливър, лейтенант Воринис, спря до масата им и сърцето на Корделия прескочи от страх, че появата на момичето вещае някаква криза. Но очевидно не ставаше въпрос за това, поне ако се съдеше по колебливия, дори гузен поздрав на новодошлата.
— Адмирал Джоул, сър. Добър вечер, ваше височество. — Почтително движение в нейна посока, което не беше нито военен поздрав, нито поклон, нито реверанс, а нещо средно, което се превърна в нескопосан подскок. — Моля да ме извините, че ви прекъсвам… — Момичето хвърли поглед към празните им чинии, явно с надежда, че не е избрало съвсем погрешно момента. — Но получих това… това нещо и не знам какво да правя с него. Показах го на полковник Мартин, но и тя не знаеше как да постъпи и ме посъветва да попитам вас, сър, защото вие вероятно знаете всичко за този сорт неща. Чух, че са ви видели да идвате насам и… дойдох.
Протегна отривисто ръка. Държеше плик от твърда шарена хартия, характерен плик, който Корделия позна веднага, макар че не бе очаквала да го види тук, в офицерската столова. Оливър също го позна, взе го от Воринис и веждите му литнаха нагоре.
— Виж ти. Какво имаме тук, лейтенант?
— Мисля, че е покана за прием в сетаганданското консулство. Макар че езикът е малко… неясен. Поканата е от лорд гем Сорен. Уж. — Гласът ѝ тежеше от дълбоко подозрение.
— Ами, точно това си е — каза Оливър. — Адресирана лично до теб. Няма грешка. Написана е ръчно, с калиграфски почерк, точно както подобава на амбициозен млад гем. Явно е вземал уроци по краснопис. Освен ако не се е паникьосал и не е платил на някой по-опитен да напише текста вместо него, което би се сметнало за истински позор, ако се разчуе. Хартията е ръчно правена, добра текстура, макар че очевидно е купешка. — Прокара поканата под носа си и я подуши.
Корделия се облегна назад; започваше искрено да се забавлява.
— Какво друго можеш да измъкнеш като информация?
— Канела, роза и гардения, струва ми се. Не е много изтънчено, но младежът явно е искал да се съобрази с липсата на опит у получателя, което е знак за дипломатическо усилие от негова страна. Или дори на известна прямота, макар че… не, забравете за последното. Е, ти как го разчиташ, Корделия? — попита той и ѝ подаде поканата с все плика.
— Не е редно един мъж да напръска писмата си с парфюм, нали? — попита смутено Воринис. — Или всичките покани от тяхното консулство са такива?
— Чувала ли си за езика на цветята, лейтенант? — попита Корделия.
Правите гъсти вежди на момичето се смъкнаха.
— Това не беше ли някакъв обичай от Периода на изолацията? Различните цветя носели различно послание. Червени рози за любов, бели лилии за скръб, такива щуро… такива неща.
— Именно — каза Оливър. — Само че сетаганданската гем култура, поне на родните си светове, не се ограничава с цветята. Предмети, музика, съчетанието между тях, цветя и техните аромати, каквото се сетиш. Всички те имат кодирани послания.
— Да го занеса ли тогава в отдела за сигурност на базата?
— Е… обикновено става въпрос за кодирани социални послания — поясни Оливър. — Нещата, които гем казват с езика на плазмените оръдия, са по-директни. Което със сигурност подлага на изпитание естетическото им чувство.
— О. Естетика — каза Воринис. В тона ѝ се четеше некодирано съмнение.
Оливър продължи:
— За да разшифроваш това, трябва да обърнеш внимание на редица елементи — хартията, мастилото, вида калиграфия, изразните средства… За неясни поетически алюзии се добавят допълнителни точки. Също и на начина на доставка… който е бил какъв, между другото?
— Мисля, че някой го е предал на портата и оттам е влязло в пощата на базата.
— Ясно.
Момичето погледна към поканата в ръцете на Корделия.
— Е, и какво казва? Какво послание…
— Ами, като за начало, спазени са всички правила на добрия тон, което показва уважение, както в личен, така и в професионален план — започна Оливър.
— Или това, или способност да следваш инструкциите в някой наръчник по етикет — вметна Корделия. — Което не е точка срещу момчето, имай предвид.
Подаде плика и поканата на Оливър, той ги взе, огледа ги отново и каза:
— Самата хартия е сравнително неутрална, цветовете на плика и поканата се допълват хармонично, значи не е налице прикрита враждебност. Калиграфският стил е формален, тоест нито фамилиарен, нито официален. Ароматите обаче… хм.