— … но съм адски доволен, че не аз трябва да изнасям въпросните речи.
— Мда.
4.
Следващата сутрин Джоул прекара в капана на поредната от сякаш безкрайната поредица поверителни срещи, разглеждащи офертите на различните подизпълнители във връзка със строежа на новата база. Бюджетният отдел беше извършил началния подбор, но окончателното решение по всеки договор трябваше да мине през Хейнис и Джоул, които да отсеят най-подходящия кандидат, което не беше лесно, защото служителите от бюджетния си имаха фаворити и не пропускаха да лобират в тяхна полза. Нуждите на императора, от една страна, и на бюджетния отдел към сергиярското командване, от друга, обикновено до голяма степен съвпадаха, но не винаги, и Джоул постоянно си напомняше на чия страна е той, докато колегите му се надвикваха и размахваха оферти с подчертани в различни цветове числа.
Когато направиха прекъсване за късен обяд, двамата с Хейнис тръгнаха заедно към офицерската столова. На минаване през централния вътрешен двор Хейнис заслони очи, изгледа намръщено далечното плато от палети с пластобетон и попита:
— Откри ли нещо ново за онези копеленца от „Плас-Дан“?
— Вицекралицата обеща да насъска свои разследващи счетоводители по петите им. Според това какво успее да открие и кога — надявам се в началото на идната седмица, — би трябвало да измислим някакъв полезен ход. В дългосрочен план пластобетонът ни е по-необходим от отмъщението.
Хейнис изсумтя в неохотно съгласие.
— Има дни, когато направо излизам от кожата си — да имаш толкова момчета с пушки, а да не ти разрешават да стреляш по никого. Откритата стрелба може да е истински балсам за душата.
Джоул също изсумтя.
Като цяло Джоул харесваше Фьодор Хейнис. Генералът беше прехвърлен тук едва преди две години и оттогава се бе доказал като съвестен офицер, който брои шепата години, делящи го от пенсионирането, което в общи линии означаваше, че всички задачи се изпълняваха в срок и без излишно суетене. Стил на работа, който беше за предпочитане, предвид мирновременните му задължения, пред гневната неудовлетвореност на воинския тип, какъвто Хейнис не беше — без, разбира се, да се брои разбираемата му антипатия към цивилните предприемачи.
Колкото до личния живот на генерала, той бе в етап на тайнствен безпорядък — дългогодишната му съпруга бе отказала да го последва тук, уж за да се грижи за възрастните си и болни родители на Бараяр, но по-вероятно бе стигнала до критичната точка, отвъд която поредното назначение на съпруга ѝ ставаше непоносимо. Двамата му по-големи сина бяха в колеж, единият на Бараяр, другият на Комар, което обясняваше аскетичния му начин на живот, както и къде отива по-голямата част от заплатата му, но преди няколко месеца дъщеря му бе пристигнала на Сергияр да живее при баща си. Джоул нямаше представа дали това е знак, че съпругата на Хейнис скоро ще последва щерка им, или че младата Фредерика Хейнис е влязла в ролята на брачен шпионин. Ако бе вярно второто, то подозренията на майка ѝ бяха безпочвени — дори ако безпрекословната вярност на Хейнис към брачните му клетви се окажеше недостатъчна да го държи далеч от любовни връзки, то непоносимостта му към емоционални излияния със сигурност постигаше същото.
След като им дойде редът на опашката в кафетерията и седнаха на малка маса до прозорците, Хейнис каза:
— Встрани от темата, вербуваха ме за шпионин.
— О? — Джоул разгъна хартиената салфетка и се взря в умрелия си сандвич. Само че яхнията и преварените макарони изглеждаха още по-непривлекателни в горещото субтропично време.
— Твоите офицери явно са решили да ти спретнат парти изненада за петдесетия ти рожден ден. Казах им, че това с партито може и да става, но елементът с изненадата едва ли ще ти хареса.
— Правилно си им казал — кимна Джоул. Е, тайничко се трогна, макар да му беше ясно, че основната мотивация на заговорниците е прозрачното им желание да се напият и да пускат фойерверки. Подобни тържества бяха като доброкачествени бунтове. — Даже и на партито не съм особено навит. Самият аз смятах да пропусна повода и придружаващите го шеги за остаряването.
— Добре дошъл в клуба — каза без съчувствие Хейнис, който беше с пет-шест години по-голям от него.
Джоул свъси вежди.
— Не е ли малко рано да организират подобно нещо? До рождения ми ден остават месеци.
— Някои от идеите им са направо грандиозни и изискват технологично време за подготовка.
— Скучно им е, а? На бас, че мога да им измисля допълнителна работа.