И аз си мислех за това. Цялото разследване на Бишъп се крепеше на Найт, на съобщенията, изпратени от неговия мобилен телефон до този на Пат, на внушението, че Найт е избягал, защото се е страхувал от нови посегателства…
Но ако Найт не беше злосторникът, тогава защо не се връщаше?
Замислих се. Без обажданията от телефона му, пожара в къщата на портиера и съобщенията от имейла му какво оставаше?
— Мисля, че Найт е мъртъв — заключих мрачно. — Това е единственият смислен извод.
— Но защо му е на някого да убива Найт?
— За да вдигне залога — бавно произнесох аз. — За да е сигурен, че Пат и другите ще загазят здраво и сериозно.
Марлийн ме гледаше пребледняла като платно.
— Не е Кийн — каза тя. — Той изглежда толкова мил. Дори ви поднесе торта…
Боже!
Тортата. Съвсем бях забравил за нея. Както и за поканата на Даян да гледаме заедно фойерверките, да пийнем, да се повеселим…
Дали нещо у нея не бе накарало Кийн да се стресне? Може би беше прочела бележника му? Може би неволно бе споменала нещо? Спомних си очите, блеснали от радост на живото младо лице. Спомних си думите, произнесени с шеговит тон: „Кажете ми, професионален шпионин ли сте, или това е само хоби?“.
Скочих толкова рязко, че усетих как невидимият показалец ме бодна в гърдите, сякаш ме съветваше пак да седна. Не му обърнах внимание.
— Марлийн, трябва да тръгваме. Бързо. Към парка.
— Защо? — попита тя.
— Защото той е там — отвърнах аз, грабнах палтото и го наметнах на раменете си. — С Даян Деър.
6
Петък, 5 ноември
7,30 вечерта
Имам среща — вълнуващо, нали? Всъщност това е първата ми среща от години насам: въпреки надеждите на майка ми и оптимизма на моя психоаналитик противоположният пол никога не ме е интересувал. Дори сега, като се замисля за това, първото, което ми идва наум, са виковете на Леон — „Ти, малко перверзно изчадие!“ — и звукът от падането му.
Разбира се, не им го казвам. Вместо това ги забавлявам с разкази за баща си, за това как ме е бил и колко е бил жесток. Психоаналитикът ми е доволен, а напоследък дори аз започвам да си вярвам, да забравям Леон, увиснал на улея, да гледам как лицето му избледнява до приятната старост на снимка от далечното минало.
Ти нямаш вина. Колко ли пъти след това са ми повтаряли тези думи? В душата ми беше студено, измъчваха ме кошмари, треперех от мъка и страх, че ще ме разкрият. Мисля, че дори за кратко умът ми наистина ме напусна и аз отчаяно се отдадох на преобразяването си, като усърдно се трудех (с помощта на майка си) да излича всяка следа от някогашния Пинчбек.
Разбира се, сега това е минало. Вината, както казва психоаналитикът ми, е естествената реакция на истинската жертва. Дълго работих над себе си, за да премахна тази вина, и мисля, че постигнах успех. Терапията действа. Естествено, нямам намерение да споделям конкретното естество на тази терапия, но психоаналитикът ми ще се съгласи, че комплексът ми на вина е почти преодолян.
Остава да свърша само още нещо преди окончателния катарзис.
Последен поглед в огледалото преди срещата на кладата.
Добре изглеждаш, Снайд. Добре изглеждаш.
7
Петък, 5 ноември
7,30 вечерта
Обикновено пътят от къщата ми до градския парк е петнайсет минути. Ние го изминахме за пет, като невидимият показалец постоянно ме пришпорваше да бързам. Мъглата се беше разсеяла, около луната сияеше дебел нимб, а фойерверките, които току просветваха над нас, озаряваха небето като светкавици.
— Колко е часът?
— Седем и половина. Всеки момент ще запалят кладата. — Аз се разбързах, заобикаляйки група малки деца, които бутаха чучело в количка.
— Една лира за чучелото, господине?
По мое време искахме по едно пени. С Марлийн избързахме напред в нощта, напоена с дим и искри. Вълшебна нощ, ясна като нощите от детството ми и изпълнена с аромат на есенни листа.
— Не съм сигурна, че трябва да го правим — каза Марлийн, разумна както винаги. — Това не е ли работа на полицията?
— Мислите ли, че ще ни изслушат?
— Може би не. Но все пак ми се струва…
— Марлийн, просто искам да го видя. Да поговоря с него. Ако съм прав и Пинчбек е Кийн…
— Не ми се вярва.
— Но ако е така, госпожица Деър е в опасност.
— Ако е така, и вие ще сте в опасност, стар глупчо!