Случва се понякога. Повечето ми колеги са се сблъсквали с това по едно или друго време. То е неизбежна последица от учителската професия, от общуването с чувствителни деца. Разбира се, на жените учителки това се случва ежедневно, колкото до останалите, слава богу, само от време на време. Но момчетата са момчета и понякога се увличат по учител (било мъж или жена), понякога го наричат любов. Случвало се е и на мен, и на Кити, и дори на старото Кисело грозде, което веднъж в продължение на шест месеца не можеше да се отърве от вниманието на млад ученик на име Майкъл Смолс, който постоянно търсеше претекст, за да ходи след него, да монополизира личното му време и накрая (когато героят му не можа да отговори на невъзможните очаквания) при всеки удобен случай се оплакваше от него на господин и госпожа Смолс, в резултат на което те го преместиха от „Сейнт Осуалдс“ (след поредица от опустошително ниски оценки) в друго училище; казаха ми, че там се укротил и бързо се влюбил в младата си учителка по испански.
По всичко личеше, че аз съм бил в същата ситуация. Нямам претенциите да бъда Фройд или някой като него, но дори на мен ми е ясно, че тази нещастна млада жена по някаква причина е избрала мен, точно както младият Смолс бе избрал Киселото грозде, и ми е приписала качества — а сега и отговорности — които изобщо не отговаряха на реалните ми възможности. По-лошото беше, че бе направила същото и с Леон Мичъл, който, тъй като беше мъртъв, бе придобил статут и романтика, до които никой жив човек, колкото и съвършен да е, не можеше да стигне. Между нас не можеше да има никакво сравнение. В края на краищата за каква победа може да се говори, когато водиш битка с мъртвец?
Все пак гневът оставаше. Причината беше загубата, разбирате ли, тя ме смущаваше, безпричинното похабяване. Госпожица Деър беше млада, умна, талантлива: би трябвало да я очаква бляскав живот, пълен с обещания. Вместо това тя бе избрала да се прикрепи като някой стар центурион към разнебитения кораб на „Сейнт Осуалдс“, към златния нимб на Леон Мичъл — точно на него, момче, забележително единствено с невероятната си посредственост и глупавото пропиляване на младия си живот.
Опитах се да й го кажа, но тя не ме слушаше.
— Той щеше да стане забележителен човек — упорито отсече госпожица Деър. — Леон беше особен. Различен. Умен. Имаше свободен дух. Не играеше по правилата. Хората щяха да го запомнят.
— Да го запомнят? Може би. Със сигурност не познавах друг човек, който да оставя толкова поражения след себе си. Горката Марлийн. Знаеше истината, но Леон й беше син и тя го обичаше, каквото и да правеше той. И онзи учител в старото му училище. По металообработване — женен, глупав. Леон го унищожи. Егоистично, заради мимолетен каприз, защото се отегчи от вниманието му. А жена му? И тя беше учителка, а в тази професия човек е виновен по асоциация. Две кариери отидоха по дяволите. Човекът влезе в затвора. Бракът им се разпадна. А онова момиче — как се казваше? Едва ли беше на повече от четиринайсет. Всички те станаха жертви на малките игрички на Леон Мичъл. А сега и аз, и Бишъп, и Грахфогел, и Дивайн — и вие, госпожице Деър. Защо си мислите, че сте по-различна?
Спрях да си поема дъх и се възцари мълчание. Такова пълно мълчание, че се запитах дали не си е тръгнала. После промълви с тих, леден глас:
— Какво момиче?
4
Нощта на кладите
9,45 вечерта
Знаех, че са се видели в болницата, където аз не посмях да отида. О, много исках, но майката на Леон стоеше до леглото му през цялото време и рискът беше прекалено голям. Но Франческа отиде, а също и господин и госпожа Тайнън, и Бишъп. И Стрейтли, разбира се.
Той си я спомняше добре. В края на краищата, кой би я забравил: петнайсетгодишна и хубава по начин, който старите мъже намират за особено вълнуващ. Сигурно я беше забелязал първо заради косата й, заради начина, по който падаше на лицето й като сурова коприна. Сигурно е била притеснена, но и развълнувана от драматизма на събитията, от реалната трагедия, в която и тя участва. Беше се облякла в черно като за погребение, но вероятно защото й отиваше — едва ли е мислила, че Леон наистина ще умре. Той беше на четиринайсет, за бога. На четиринайсет смъртта съществува само по телевизията.