Естествено, полицията разпространи нейно описание. Но външният вид може да се промени, самоличността може да се фалшифицира и аз предполагам, че госпожица Деър — или госпожица Снайд, ако все още се казва така — дълго време ще остане неразкрита.
Боя се, че не можах да помогна на полицията толкова, колкото се очакваше. Знам само, че тя повика Бърза помощ и че лекарите, дошли на местопроизшествието, спасиха живота ми. На следващия ден жена, представила се като дъщеря ми, е донесла опакован като подарък пакет в болницата: вътре намерих старомоден сребърен часовник с красива гравюра.
Никой не можа да си припомни как е изглеждала младата жена, макар че аз и без това нямам дъщеря, нито роднина, която да отговаря на описанието. Така или иначе жената повече не се върна, а часовникът си е просто часовник, малко стар и поочукан, но много точен въпреки възрастта си, а циферблатът му, който не е особено красив, със сигурност притежава характер.
Това не беше единственият подарък, който получих през тази седмица. Никога не съм виждал толкова цветя накуп: за малко да си помисля, че наистина вече съм труп. Все пак знам, че е от добри чувства. Получих един щръкнал кактус от моите калпазани с дръзката бележка: „С мисъл за вас“. Имаше африканска виолетка от Кити Тийг, жълти хризантеми от Пеърман, мимози от Джими, смесен букет от Стаята на учителя, нарциси от благопристойните Обединени нации, фикус от Хилари Паметника (може би, за да замени растенията в саксии, които Дивайн извади от кабинета по класически езици), от самия Дивайн — голям рицин, който стои до леглото ми с вид на сърдито неодобрение, сякаш пита защо още не съм умрял.
Бях близо, или поне така ми казаха.
Колкото до Кийн, операцията му продължи няколко часа и за нея отидоха шест банки кръв. Завчера дойде да ме види и макар сестрата да му забранява да става от количката, той изглеждаше невероятно добре за човек, който е бил на косъм от смъртта. Разбрах, че си е водил записки за престоя си в болницата с рисунки на сестрите и кратки наблюдения за живота на пациентите. Казва, че един ден може да напише книга за това. Радвам се, че случилото се не е потиснало творческото му вдъхновение, макар да му казах, че от учител драскач не излиза нищо добро и че ако иска прилична кариера, трябва да се ограничи с това, което наистина умее.
Пат Бишъп е излязъл от сърдечното отделение. Сестрата с розовата коса (която се казва Роузи) твърди, че това е голямо облекчение.
— Трима учители от „Сейнт Осуалдс“ по едно и също време? Косата ми ще посивее — мърмори тя, но забелязах, че напоследък значително омекна (вероятно страничен ефект от чара на Пат) и че прекарва повече време с мен, отколкото с другите си пациенти.
В светлината на новите разкрития обвиненията срещу Пат бяха свалени, макар че той все още е отстранен до следващо нареждане от новия директор. Другите ми колеги имаха повече късмет — никой от тях не беше официално обвинен, така че могат да се върнат на работа. Джими също се върна, официално до намиране на заместник, но аз предполагам, че ще остане за постоянно. Самият Джими смята, че трябва да благодари на мен за втория си шанс, макар да му казах няколко пъти, че нямам нищо общо с това. Само споменах няколко думи на доктор Тайди, това е всичко, за останалото е виновна наближаващата училищна инспекция и фактът, че без нашия малоумен, но способен общ работник много от необходимите винтчета и гайки в машината на „Сейнт Осуалдс“ щяха да се развинтят.
Колкото до останалите колеги, чух, че Изабел е напуснала. Лайт също (за да започне курс за бизнес мениджъри, защото учителската професия му се е сторила твърде тежка). Пеърман се е върнал за разочарование на Ерик Скуунз, който вече си е представял как ръководи катедрата, а Кити Тийг е подала молба за работа в „Крал Хенри“, където не се съмнявам, че ще я вземат. На по-горните етажи Боб Стрейндж ръководи нещата временно, макар че според слуховете му се налага да се справя с много недисциплинирани прояви на момчетата, а чух също, че на Пат е предложена щедра сума, за да стои настрана.
Марлийн смята, че Пат трябва да се бори — профсъюзите със сигурност ще го подкрепят — но скандалът си е скандал, независимо от изхода, а винаги ще има хора, които ще го обвиняват. Горкият Пат. Предполагам, че все още може да намери място на заместник-директор другаде или, още по-добре, пост на екзаминатор, но сърцето му принадлежи на „Сейнт Осуалдс“ и сега е разбито. Не от полицейското разследване — полицаите просто си вършеха работата — а от хилядите понесени обиди, анонимните телефонни обаждания, неудобните случайни срещи, приятелите, които усетиха накъде духа вятърът и се обърнаха срещу него.