Следобед бях свободен. Исках да поседя в стаята си, но Мийк имаше час по математика, затова аз се оттеглих в Тихата стая (за съжаление, там не се пуши) с надеждата да побъбря с някой колега, който е свободен.
Разбира се, Тихата стая няма номер. Това е нещо като общ кабинет с бюра в средата и шкафове покрай стените, където колегите се събират да поклюкарстват. Под претекста, че проверяват контролни, те разнасят новини и слухове. Другото предимство е, че Тихата стая се намира точно под моята класна стая, а това щастливо съвпадение ми позволява да излизам когато си пожелая от час и да се уединявам с чаша чай или „Таймс“ в приятна обстановка. Всеки звук отгоре се чува съвършено ясно, включително гласовете на момчетата, и аз мога за секунди да стана, да изтичам горе и бързо да накажа ученика, който нарушава дисциплината. По този начин съм се сдобил с репутацията на всевиждащ учител, която ми служи добре.
В Тихата стая заварих Крис Кийн, Кити Тийг, Роби Роуч, Ерик Скуунз и Пади Макдонаф, учителя по вероучение. Кийн четеше, като от време на време си записваше нещо в бележник с червена подвързия. Кити и Скуунз преглеждаха отчетите за успеха на учениците. Макдонаф пиеше чай и прелистваше „Енциклопедия на демоните и демонологията“. Понякога ми се струва, че взема работата си прекалено на сериозно.
Роуч беше заровил глава в „Мирър“.
— Трийсет и седем — каза той.
Последва мълчание. Когато никой не попита какво има предвид, той поясни:
— Трийсет и седем работни дни. До края на триместъра.
Макдонаф изсумтя.
— Работни? Че ти кога изобщо работиш?
— Аз вече достатъчно работих — отговори Роуч и обърна страницата. — Не забравяй, че през август бях на лагер.
Летният лагер е приносът на Роби към извънкласната програма на училището: три седмици годишно той ходи с ученици в Уелс, води ги на походи, кара с тях кану, играе пейнтбол и организира състезания по картинг. Това е любимият му вид занимание, защото може да ходи по джинси и учениците да се обръщат към него на малко име, но той продължава да твърди, че прави голяма жертва и отстоява правото си да не се натоварва през останалата част от годината.
— На лагер! — презрително отсече Макдонаф.
Скуунз ги изгледа с неодобрение.
— Мислех, че това тук е Тихата стая — изтъкна той хладно и се върна към отчетите си.
В първия момент се възцари мълчание. Ерик е свестен човек, но е на настроения: има дни, в които на него самия му се клюкарства, но днес изглеждаше мрачен. Може би заради новото попълнение по френски. Госпожица Деър е млада, амбициозна и умна, поредният човек, от когото Ерик трябва да се пази. Освен това е жена, а старомоден учител като Скуунз не обича да работи редом с жена, трийсет години по-млада от него. От петнайсет години очаква да го повишат, а сега вече няма шанс. Прекалено е стар и своенравен. Всеки го знае, но не и Скуунз, затова всяка промяна в състава на катедрата му напомня, че не става по-млад.
Кити ме изгледа присмехулно и това затвърди подозренията ми.
— Много административна работа, трябва да се наваксва — прошепна тя. — Миналият триместър е станало объркване и по някаква причина тези отчети са останали неописани.
Тя имаше предвид, че Пеърман е пропуснал да ги опише. Виждал съм кабинета му — претрупан със забравени бумаги, важни папки, потънали в море от непрочетени писма, изгубени контролни, сборници с упражнения, забравени чаши от кафе, изпитни работи, ксерокопия на документи и купчина листа със ситни заврънкулки, които драска, докато говори по телефона. Моят кабинет може и да изглежда по същия начин, но аз поне знам кое къде е. Ако не беше Кити да го прикрива, с Пеърман отдавна щеше да е свършено.
— Как е новото момиче? — попитах аз, за да провокирам Скуунз.
Той изпъшка.
— Толкова умна, че чак й вреди.
Кити се усмихна.
— Нови идеи — обясни тя. — Сигурна съм, че ще се укроти.
— Пеърман е във възторг от нея — отбеляза Скуунз със злобна насмешка.
— Нищо чудно.
Пеърман е голям ценител на женската красота. Носеха се слухове, че Изабел Тапи никога нямаше да работи в „Сейнт Осуалдс“, ако не беше късата рокля, с която се бе появила на интервюто.
Кити поклати глава.
— Сигурна съм, че ще се справи. Пълна е с идеи.
— Да ти кажа ли с какво е пълна? — процеди през зъби Скуунз. — Тя е евтина, не виждаш ли? Преди да се усетим, ще заменят всички ни с пъпчиви новобранци със съмнителни дипломи. Ще спестят цяло състояние.