— По дяволите, кой ти е ял от паницата? — възкликна Джеф Лайт, учителят по спорт, като надникна иззад брой на „Мирър“.
Погледнах къде е седнал. Третото място от прозореца, под часовника. Знам, че е глупаво, но Сакото от туид е създание със своя територия, а и вече почти ме бяха изкарали от нерви. Разбира се, не очаквах новаците да знаят тези неща, но Пеърман и Роуч пиеха кафе в стаята, Кити Тийг седеше наблизо и преглеждаше тетрадки, а Макдонаф беше на обичайното си място и четеше. И четиримата погледнаха към Лайт така, сякаш беше купчина боклуци, която някой бе пропуснал да измете.
Роуч услужливо се изкашля.
— Струва ми се, че си седнал на стола на Рой — каза той.
Лайт сви рамене, но не помръдна. До него седеше Изи, географът с пясъчносиво лице, и ядеше оризов пудинг направо от кутията. Кийн, бъдещият романист, гледаше през прозореца, през който се виждаше самотният силует на Пат Бишъп.
— Не, сериозно, човече — продължи Роуч. — Рой винаги седи там. На практика той и столът са едно цяло.
Лайт протегна безкрайните си крака, с което си спечели поглед от седналата в ъгъла Изабел Тапи.
— Учителят по латински, нали? — каза той. — Чудаци с тоги. Като ги видя, ми иде да си плюя на петите.
— Ecce, stercuspro cerebro habes11 — отвърнах му аз, с което накарах Макдонаф да се намръщи, а Пеърман да кимне разсеяно, сякаш ставаше дума за цитат, за чийто произход не можеше да се сети. Пени Нейшън ме погледна с една от жалните си усмивки и посочи стола до себе си.
— Няма нищо — казах. — Няма да остана дълго.
Бог да ми е на помощ, не бях толкова отчаян. Сложих чайника и отворих шкафа до мивката, за да извадя чашата си.
Можете да научите много за характера на даден учител от чашата му за кафе. Джеф и Пени Нейшън имат еднакви чаши с надписи „КАПИТАН“ и „ЮНГА“. Роуч има чаша с Хоумър Симпсън, Грахфогел — с „Досиетата X“, а суровата натура на Хилари Паметника ни се разкрива всеки ден от огромната й чаша с надпис „НАЙ-ДОБРИЯТ ДЯДО НА СВЕТА“, изрисуван с колебливи детски букви. Чашата на Пеърман е купена по време на училищна екскурзия до Париж и е със снимка на поета Жак Превер с цигара в уста. Доктор Дивайн се отнася с презрение към обикновените чаши и използва сервиза от китайски порцелан на директора — привилегия, запазена за гости, надути Костюми и самия директор. Бишъп, който се радва на особена популярност сред учениците, всеки триместър има различна чаша с анимационен герой (този триместър с Мечето Йоги), подарък от класа му.
Моята е юбилейна чаша на „Сейнт Осуалдс“, ограничено издание от 1990. Ерик Скуунз също има такава, както и още неколцина от старата гвардия, но моята е с нащърбена дръжка и по това я различавам от останалите. С приходите от тази чаша построихме новата спортна зала и аз гордо ползвам своята. Или бих я ползвал, ако я намеря.
— По дяволите. Първо дневникът, а сега и проклетата чаша.
— Вземи моята — предложи Макдонаф (с Чарлс и Даяна, малко поочукана).
— Не е там работата.
И наистина не беше: да преместиш учителска чаша от обичайното й място е също толкова лошо, колкото да заемеш чужд стол. Столът, кабинетът, класната стая, а сега и чашата. Започвах да се чувствам обсаден.
Кийн ме погледна присмехулно как си наливам чай в чужда чаша.
— Олеква ми, като знам, че не само аз имам лош ден — каза той.
— Така ли?
— Загубих двата си свободни часа днес. С 5Г, а после и с класа на Боб Стрейндж по английска литература.
Уф. Разбира се, всички знаят, че господин Стрейндж е много зает: тъй като е Трети учител и е натоварен с графика, през годините той е успял да си изгради система от курсове, задължения, заседания, административни задачи и други необходими дела, от които почти не му остава време да се занимава с учениците. Но Кийн изглеждаше достатъчно способен — в края на краищата, беше оцелял след „Сънибанк Парк“, а аз съм виждал много силни мъже, смазани от тормоза на учениците там.
— Ще се оправя — каза Кийн, когато му изказах съчувствието си. — Впрочем от всичко това става добър материал за книгата ми.
А, да, книгата.
— Щом ти помага да оцелееш — отбелязах аз, като се чудех дали говори сериозно. У Кийн има нещо като кротка шеговитост, характерна за начинаещите, която ме кара да се съмнявам във всяка негова дума. Въпреки това със сигурност го предпочитам пред мускулестия Лайт, мазния Изи или боязливия Мийк.
— Впрочем доктор Дивайн дойде да ви търси — продължи Кийн. — Спомена нещо за някакви шкафове.