— Предпочитам да разреша случая на това ниво, отколкото да го отнасям до Управителния съвет — каза директорът с необичайно откровен тон.
— Не се и съмнявам — отвърнах аз. — Но направите ли го, в понеделник сутринта ще намерите оставката ми на бюрото си.
Директорът пребледня.
— Успокойте се, Рой…
— Не мога да се съглася с това. Дълг на директора е да застава зад подчинените си, а не да се измъква при първата злобна клевета.
Настъпи хладно мълчание. Осъзнах, че гласът ми, свикнал с акустиката в Камбанарията, е набрал сила. Няколко момчета и родителите им стояха достатъчно близо до нас, за да ни чуят, а дребничкият Мийк, който продължаваше да дежури на плаца, ме гледаше със зяпнала уста.
— Много добре, господин Стрейтли — сковано отговори новият директор.
След тези думи се отдалечи, оставяйки у мен чувството, че в най-добрия случай съм победил в словесната схватка, а в най-лошия съм си вкарал опустошителен автогол.
4
Горкият стар Стрейтли. Днес си тръгна толкова умърлушен, че почти съжалих за откраднатата му писалка. Стори ми се стар — не страховит, а просто стар, тъжен комедиант с подпухнало лице, прехвърлил годините на разцвета си. Не беше така, разбира се. У Рой Стрейтли има истински хъс, истински — и опасен — ум. И все пак — наречете го носталгия, ако щете, или порочност — днес той ми хареса повече откогато и да било. Чудя се дали да не му помогна малко. Заради доброто старо време.
Да, може би. Може би ще го направя.
Отпразнувах първата си седмица с бутилка шампанско. Играта едва започва, разбира се, но аз вече посях достатъчно отровни семена — и това е само началото. Найт се показва като ценен инструмент — почти „малък приятел“, както се изразява Стрейтли: говори с мен през всяко междучасие, попива всяка моя дума. О, не казвам нищо директно — аз най-добре от всички разбирам от тези неща — но с намеци и общи приказки мисля, че успявам да го ориентирам в правилната посока.
Разбира се, майка му не се оплака на Управителния съвет. Не очаквах да го направи въпреки всичките си истерии. Поне не този път. Въпреки всичко случките не се забравят. Оставят дълбока следа там, където трябва.
Скандалът е онази плесен, от която основите рухват. „Сейнт Осуалдс“ е видял достатъчно такива скандали, грижливо потулвани от Управителния съвет и членовете на Тръста. Историята с Шейкшафт например или онази неприятна случка с портиера преди петнайсет години. Как му беше името — Снайд? Училището е старо, не помни подробностите, но това само показва, че на никого не може да се вярва.
В случая с господин Брей в моето училище нямаше Тръст, който да вземе нещата в свои ръце. В продължение на минута госпожица Потс слуша с ококорени очи и уста, която все повече се изкривяваше от омерзение.
— Но Трейси е на петнайсет! — възкликна тя (която в часовете на господин Брей винаги полагаше усилия да се държи любезно и чието лице сега се бе изопнало от възмущение). — На петнайсет!
Аз кимнах.
— Не казвайте на никого. Той ще ме убие, ако разбере, че го знаете от мен.
Това беше стръв и госпожица Потс я налапа, в което не се и съмнявах.
— Нищо няма да ти се случи — твърдо обеща тя. — Трябва само да ми разкажеш всичко.
След часовете не отидох на срещата с Брей. По това време седях пред кабинета на директора и със страх и въодушевление се вслушвах в звуците от драмата, която се разиграваше вътре. Разбира се, Брей отрече всичко, но опиянената от любов Трейси, въобразила си, че е Жулиета, се разрида неудържимо от публичното му предателство, заплаши, че ще се самоубие и накрая обяви, че е бременна — от което членовете на учителския съвет изпаднаха в паника и започнаха да си разменят взаимни обвинения, Брей се втурна да търси представителя на профсъюзите, а госпожица Потс заплаши да разкаже всичко на местната преса, ако веднага не се вземат мерки, за да се предпазят други невинни момичета от посегателствата на този перверзник, когото тя винаги е подозирала и който трябва да бъде тикнат в затвора.
На следващия ден господин Брей не дойде на училище заради започналото разследване, а в светлината на последвалите разкрития повече не се върна. В следващия триместър Трейси призна, че всъщност не е бременна (за явно облекчение на не един от съучениците си), по физическо дойде нова учителка, госпожица Апълуайт, която прие извинението ми за астмата без въпроси и други прояви на любопитство, а аз открих, че дори без уроци по карате вече се ползвам с известно уважение сред някои съученици като хлапето, дръзнало да изобличи мръсника Брей.