— Може би цигари?
Момчетата се спогледаха. Сътклиф леко се изчерви. Алън Джоунс се подсмихна.
— Може би.
По-късно историята излезе наяве: Фалоу използвал евтините пътувания до Франция, за да внася безмитни цигари и после да ги продава на момчетата чрез продавача на сладолед, който му бил приятел.
Печалбата била висока — цената за една цигара стигала до лира в зависимост от възрастта на купувачите — но учениците на „Сейнт Осуалдс“ имат пари в изобилие, а освен това тръпката от нарушаването на правилата под самия нос на Втория учител е почти неустоима. Тази схема работела от месеци, може би дори от години; полицията намерила към петдесет картона цигари, скрити зад един капак в будката на портиера и още стотици в гаража му, наредени от пода до тавана зад стари книжни рафтове.
И Фалоу, и продавачът на сладолед си признали за цигарите. За другите предмети, открити в къщата му, портиерът отрекъл и не бил в състояние да даде обяснение. Найт познал писалката си, подарена му за Бар Мицва, а аз с известно недоумение прибрах старата си зелена писалка „Паркър“. Донякъде бях облекчен от факта, че кражбата не е била дело на ученик от моя клас, но, от друга страна, си давах сметка, че това е още един гвоздей в ковчега на Джон Фалоу, който отведнъж загуби дома си, работата си, а най-вероятно и свободата си.
Така и не разбрах кой е докладвал на властите. Чух, че имало анонимно писмо: във всеки случай личността на доносника не се изясни. Роби Роуч казва, че трябва да е бил вътрешен човек (пушач и близък до Фалоу), някой подлец, който е искал да създаде проблеми на портиера. Сигурно е прав, макар и никак да не ми е приятно да мисля, че за случката е отговорен мой колега.
Може би ученик? По някаква причина това ми се струва още по-лошо: ужасява ме мисълта, че някое от момчетата ни е способно собственоръчно да нанесе такава голяма вреда.
Момче като Найт? Това е само предположение, но у Найт се забелязва някакво самодоволство, пробуждане, което ме дразни дори повече от обичайната му намусеност. Найт? Нямам основания да мисля така. И въпреки това си го мисля, дълбоко в себе си, където държа всички значими мисли. Наречете го предубеденост, наречете го инстинкт. Сигурен бях, че момчето знае нещо.
Междувременно малкият скандал се разраства. Ще има разследване от „Митници и акцизи“, а макар да не е много вероятно училището да предприеме мерки срещу мен — всеки намек за лоша реклама хвърля директора в ужас — госпожа Найт засега отказва да оттегли жалбата си. Ще бъде уведомен Управителният съвет, освен това ще се задават въпроси около портиера, назначаването му (доктор Тайди вече е заел отбранителна позиция и проверява целия персонал по поддръжката за полицейски досиета), евентуалната му замяна. Накратко, случката с Фалоу разбуни духовете в цялото училище — от канцеларията до Тихата стая.
Момчетата го усещат и са крайно недисциплинирани, сякаш изпитват границите на търпението ни. Член на училищния персонал, макар и само портиер, е публично унижен — във въздуха се носи мирис на бунт: във вторник Мийк изскочи от часа си по компютърна грамотност целият пребледнял и разтреперан; Макдонаф раздаде поредица от злобни наказания, Роби Роуч бе повален от загадъчна болест, с което предизвика гнева на колегите си от катедрата, принудени да го заместват. Боб Стрейндж изцяло се покри от часовете с оправданието, че е прекалено зает, а днес директорът свика извънреден съвет, на който обяви (за всеобщо, макар и негласно възмущение), че в злобните слухове около господин Фалоу няма и капка истина и че всеки ученик, разпространяващ такива слухове, ще бъде наказван най-строго.
Но Вторият учител Пат Бишъп пострада най-много от аферата „Фалоугейт“, както я кръсти Алън-Джоунс. Мисля, че отчасти защото подобна постъпка е напълно непостижима за ума му: предаността на Пат към „Сейнт Осуалдс“ надхвърля период от трийсет години и каквито и грехове да има, той е честен до педантизъм. Цялата му философия (ако може да се нарече така, защото нашият Пат не е философ) се основава на твърдото убеждение, че хората са природно добри и дълбоко в сърцето си искат да правят добро, дори да им се случи да кривнат от правия път. Тази способност да вижда доброто у всички е същината на общуването му с учениците и му върши отлична работа, шегобийците и хулиганите се засрамват от добродушния и непреклонен нрав на Пат и дори колегите са във възторг от него.
Но случаят Фалоу предизвика у него същинска криза. Първо, защото го бяха заблудили — Пат се обвиняваше, че не е забелязал какво става — и, второ, заради презрението към него, което подобна измама предполагаше. Фактът, че Фалоу, към когото Пат винаги се беше отнасял любезно и с уважение, му се отплати по такъв злобен начин, го разтърси и засрами. Той добре помни историята с Джон Снайд и се чуди дали и тогава не е сбъркал някъде. Не говори за тези неща, но аз виждам, че напоследък се усмихва по-рядко, стои в кабинета си през деня, сутрин прави по-малко обиколки на игрището и често се заседява до късно.