Смътно дочувах как зад гърба ми Сътклиф довършва проверката на класа. Алън-Джоунс говореше по телефона с болницата — „Казват, че ще стане по-бързо, ако вие сам го закарате, сър!“ — Грахфогел се мъчеше да обуздае класа си, който масово се бе струпал да види какво става, а новият директор тревожно подаде глава от кабинета си, следван от Пат Бишъп и Марлийн, която уплашено надничаше зад рамото му.
— Господин Стрейтли! — Дори в такъв извънреден случай той съумяваше да запази вдървеното си любопитно изражение, сякаш лицето му бе направено от друг материал — гипс, може би слонова кост — а не от плът. — Може би ще ми обясните…
Но наоколо настана ужасна шумотевица, като най-оглушително от всички шумове беше биенето на сърцето ми; това ми напомни за старите приключенски книги от моето детство, в които пътешественици изкачваха вулкани под зловещата какофония на туземни барабани.
Облегнах се на стената в долния коридор: изведнъж ми се стори, че вместо от кости, вени и сухожилия краката ми са направени от желе. Белите дробове ме боляха, на едно място, някъде около горното копче на жилетката ми, като че ли някой продължително е забивал показалец в подкрепа на някакво свое твърдение. Огледах се за стол, на който да седна, но беше късно: целият свят се наклони и аз се плъзнах надолу по стената.
— Господин Стрейтли! — Обърнато с главата надолу, лицето на директора изглеждаше по-зловещо от всякога. „Намръщен директор“ — помислих си аз отвлечено. — „Подходяща жертва за умилостивяване на сърдития бог на вулкана.“ И въпреки болката в гърдите не можах да се сдържа и се разсмях.
— Господин Стрейтли! Господин Бишъп! Може ли някой да ми каже какво става тук?
Невидимият показалец отново се заби в мен и аз седнах на пода. Винаги експедитивната Марлийн реагира първа: коленичи до мен и без колебание разтвори сакото ми, за да напипа сърцето. Барабаните на туземците биеха, сега по-скоро усещах, отколкото виждах движението около себе си.
— Господин Стрейтли, дръжте се! — Тя ухаеше на цветя и женственост, почувствах, че може би трябва да подхвърля нещо остроумно, но не се сещах какво да кажа. Гърдите ме боляха, ушите ми бучаха, помъчих се да стана, но не можах. Свлякох се още по-надолу, погледът ми се изравни с Пауърпъф Гърлс на чорапите на Алън-Джоунс и аз се усмихнах.
Последното, което си спомням, е лицето на директора, засенчило полезрението ми, и себе си да казвам:
— Буана, туземците няма да влязат в Забранения град.
След това съм изгубил съзнание.
Събудих се в болницата. Докторът каза, че съм имал късмет, получил съм така наречения микроинфаркт, предизвикан от тревога и пренапрягане. Поисках веднага да стана, но той не ми позволи, като каза, че трябва да остана под наблюдение поне три-четири дни.
Медицинска сестра на средна възраст с розова коса и маниери на възпитателка в детска градина дойде да ми задава въпроси, като си записваше отговорите с изражение на снизходително неодобрение, сякаш бях дете, което продължава да се напикава в леглото.
— Така, господин Стрейтли, колко цигари пушим седмично?
— Не мога да кажа, госпожо. Не съм достатъчно интимно запознат с навиците ви на пушач.
Медицинската сестра ме погледна стъписана.
— А, имате предвид мен! — казах аз. — Извинете, помислих, че може би сте член на кралското семейство.
Тя присви очи.
— Господин Стрейтли, имам работа.
— И аз. Трети курс латински, част втора, пети триместър.
— Сигурна съм, че известно време ще се оправят и без вас — отбеляза сестрата. — Никой не е незаменим.
Меланхолична мисъл.
— Мислех, че ваше задължение е да се грижите за доброто ми самочувствие.
— Ще го имам предвид, веднага щом попълним тази малка анкета.
За трийсет минути Рой Хюбърт Стрейтли беше сведен до нещо, много сходно с училищен регистър — загадъчни съкращения и чавки в квадратчета — след което медицинската сестра придоби по-доволен вид. Трябва да призная, че нещата не изглеждаха добре: възраст — шестдесет и четири, заседнал начин на живот, умерен пушач, употреба на алкохол — умерена, тегло — между нормално и наднормено. Докторът прочете написаното с мрачно задоволство. Заключи, че това е предупреждение, знак от боговете.