— Какво забавно момче, Леон. Толкова любезно и резервирано. Добър приятел ли ти е?
5
Мъжка гимназия „Сейнт Осуалдс“
Вторник, 5 октомври
Официалната диагноза от болницата беше анафилактичен шок, предизвикан от поглъщане на фъстъци или храна със съдържание на фъстъци, вероятно по случайност.
Разбира се, вдигна се страшна олелия. Това е възмутително, каза госпожа Андертън-Пулит на Пат Бишъп, училището трябва да осигурява безопасна среда за сина й. Защо по време на припадъка му учениците са били без надзор? Как учителят не е забелязал кога горкият Джеймс е изгубил съзнание?
Пат положи всички усилия да успокои разтревожената майка. В такава ситуация той е в стихията си, умее да преодолява враждебността, има рамене с подходящия за утешаване размер, излъчва убедителна доза авторитет. Обеща, че инцидентът ще бъде разследван най-обстойно, но увери госпожа Андертън-Пулит, че господин Стрейтли е много добросъвестен учител и че несъмнено е положил всички усилия за осигуряване безопасността на сина й.
Дотогава въпросният син вече седеше в леглото, четеше „Практическа аеронавтика“ и изглеждаше доста доволен от живота.
В същото време господин Андертън-Пулит, член на Управителния съвет на училището и бивш член на националния отбор на Англия по крикет, тормозеше болничната администрация да анализира останките от сандвича на сина му за следи от ядки. Той се закле, че ако се открие и най-малката следа, ще съди производителите на храни, докато им отнеме и последното пени, да не говорим за веригите от дистрибутори и продавачи. Но анализите така и не бяха направени, защото преди да започнат, фъстъкът се намери — плаващ и почти непокътнат на дъното на кутията фанта на Джеймс.
Отначало семейство Андертън-Пулит бяха озадачени. Как този фъстък би могъл да попадне в напитката на сина им? Първоначалната им реакция беше да се свържат с производителя и да подадат жалба в съда, но скоро стана очевидно, че няма никакви доказателства за нарушение от негова страна. Кутията вече беше отворена — всичко би могло да падне в нея.
Да падне или някой да го сложи.
Беше неизбежно: ако някой е пуснал нещо във фантата на Джеймс, този някой беше негов съученик. Което бе по-лошо, злосторникът със сигурност знаеше, че действието му би довело до опасни, ако не и необратими последици. Родителите на Андертън-Пулит отнесоха въпроса направо до директора, като в гнева и възмущението си прескочиха дори Бишъп, и обявиха намерението си, ако училището не предприеме нищо, да се обърнат направо към полицията.
Трябваше да бъда там. Непростимо е, че не бях, но на сутринта, когато се събудих след краткия си престой в болницата, се чувствах толкова изтощен — толкова разнебитен и стар — че се обадих в училището и казах на Боб Стрейндж, че няма да отида на работа.
— Не съм и очаквал да дойдеш — каза Стрейндж с тон, който прозвуча учудено. — Предполагах, че ще те оставят в болницата поне през почивните дни. — Благопристойният му официален тон не успя да скрие искреното му неодобрение от това, че не е станало така. — Мога да уредя други да поемат часовете ти за следващите шест седмици.
— Няма да се наложи. В понеделник се връщам.
Но до понеделник се разнесоха още новини: предприето бе разследване на класа ми, призоваваха се и се разпитваха свидетели, претърсваха се шкафчета, провеждаха се телефонни разговори. Доктор Дивайн също беше намесен в случая като отговорник за хигиената и безопасността, и заедно с Бишъп, Стрейндж, директора и доктор Пули, председател на Управителния съвет, прекара дълго време в директорския кабинет със семейство Андертън-Пулит.
Резултат: в понеделник сутринта се върнах и заварих в класа си пълен хаос. Нова случка с Найт бе заглушила дори шума около излязлата наскоро — и посрещната с крайно негодувание — статия в „Икзаминър“, в която зловещо се намекваше за таен източник от училището. Разкритията от разследването на директора бяха недвусмислени: в деня на инцидента Найт купил пакет фъстъци от училищната лавка и през обедната почивка ги донесъл в класната стая. Отначало момчето отричаше, но имаше няколко свидетели, сред които и един учител. Най-накрая си призна, че ги е купил, но отричаше да е пускал фъстък във фантата на Андертън-Пулит. Освен това, добави Найт със сълзи на очи, той харесва Андертън-Пулит и не би си позволил да го нарани.