Новият директор хвърля големи усилия в набирането на свежа кръв: бъдещето на професията, казва той, е в притока на нови идеи. Старите кучета като мен, разбира се, не се връзват на това. Свежата кръв е по-евтина.
По-късно след срещата споделих това с Пат Бишъп.
— Дай им шанс — отвърна той. — Поне им позволи да се установят, преди да си отидеш.
Разбира се, Пат обича младите хора: това е част от чара му. Учениците го усещат и го смятат за достъпен. Това обаче го прави невероятно лековерен, неспособността му да вижда лошите качества у хората често е създавала проблеми в миналото.
— Джеф Лайт е добър и обещаващ спортист — каза той. Аз се сетих за човека в шорти от ликра (най-типичния Ленивец, който съм виждал) и настръхнах. — Крис Кийн идва с отлични препоръки. — Това беше по-вероятно. — А учителката по френски изглежда много свястна.
Разбира се, Бишъп беше интервюирал всички.
— Е, да се надяваме — казах аз и се запътих към Камбанарията.
След фронталната атака на Дивайн не исках да си създавам проблеми: вече имах достатъчно.
2
Видяхте ли, не беше никак трудно. Още щом погледнаха препоръките ми, налапаха въдицата. Нелепо е до каква степен хората се доверяват на разни хартийки: удостоверения, дипломи, квалификации, препоръки. А в „Сейнт Осуалдс“ — повече откъдето и да било другаде. В края на краищата, цялата система се крепи на бумащина. При това, доколкото разбирам, се крепи доста зле, защото не достига смазочно масло. Парите смазват колелата на машината, казваше баща ми и беше прав.
Не се е променило много от онзи първи ден. Сега игрищата не са толкова просторни, защото сградите са се разраснали, освен това има висока ограда — телена на бетонни стълбове — за подсилване ефекта от табелата „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“. Но същината на „Сейнт Осуалдс“ е непроменена.
Правилният подход е фронталният, разбира се. Фасадата с внушителната алея и портите от ковано желязо имат за цел да всяват страхопочитание. И успяват — срещу сумата от шест хиляди лири годишно тази смесица от старомодна арогантност и очевиден упадък все още привлича учениците.
„Сейнт Осуалдс“ продължава да държи на внушителните наименования. Тук заместник-директорът е Втори учител, учителската стая е Стая на учителя, дори чистачите по традиция се наричат камериери, макар че „Сейнт Осуалдс“ няма пансион, а следователно и спални за почистване, от 1918 година. Но родителите си падат по тези неща; на староосуалдски (или „ози“, както традиционно го наричат) домашното е „подготвителна работа“, старата столова все още е „новата трапезария“, а сградите, полуразрушени и запуснати, са разделени на множество кътове и крила с причудливи наименования: Ротондата, Избата, Учителските квартири, Арката, Обсерваторията, Порталът. Днес, разбира се, рядко се случва някой да използва официалните наименования, но те изглеждат добре в рекламните брошури.
Баща ми, ако трябва да бъдем честни, много се гордееше с титлата Главен портиер. Това беше чисто и просто работа на пазач и прислужник, но титлата със съответната власт, с която бе придружена, го правеше сляп за повечето унижения и обиди, които му се налагаше да понася през първите години в гимназията. Самият той беше напуснал училище на шестнайсет години без никакви академични степени и за него „Сейнт Осуалдс“ бе връх, към който дори не смееше да се стреми.
В резултат на това баща ми гледаше на златните момчета в „Сейнт Осуалдс“ със смесица от възхищение и презрение. Възхищение от физическите им данни, спортната им подготовка, превъзходната им костна структура, мириса на пари. Презрение към тяхната мекушавост, самодоволство, защитен живот. Знаех, че ме сравнява с тях и колкото повече растях, толкова повече си давах сметка за това до каква степен не издържам на сравнението в неговите очи и за мълчаливото му — но все по-горчиво — разочарование.
Разбирате ли, баща ми би искал да има син по свой образ и подобие, момче, което да споделя страстта му към футбола, лотарийните билети и рибата с пържени картофи, недоверието му към жените, любовта му към разходките навън. Ако не, то момче от „Сейнт Осуалдс“: играч-джентълмен, капитан на отбора по крикет, момче с амбициите да излезе от своята класа и да постигне нещо в живота, дори ако това би означавало да зареже баща си.