— Какъв смисъл има да питате какво говоря, когато ясно чувате какво казвам? — отбеляза чичо с леко обиден тон. — Казвам ви: в къщата има привидения. Редовно в навечерието на Коледа в светлосинята стая (тъй в чичовия дом наричат стаята, дето се намира до детската) се появява духът на един грешник, който някога си на Бъдни вечер убил с парче въглища човек — един от тези, дето славят Христос на улицата.
— Как го е направил? — попита мистър Кумбс с нескриван интерес. — Трудно ли е това?
— Аз не знам как го е направил — отвърна чичо ми, — той не ми разкри начина. Онзи човек се настанил точно срещу главния вход и запял коледна балада. Но предполагат, че в момента, когато е отворил уста, за да вземе си-бемол, парчето въглен, хвърлено от грешника през прозореца, е попаднало в гърлото, заседнало е там и го е задушило.
— Н-да, тук е нужна изключителна точност, но безусловно, струва си да се опита! — замислено промърмори мистър Кумбс.
— Но уви, това не се оказва единственото престъпление — добави чичо ми. — Малко по-рано той убил и корнетиста.
— Не може да бъде! Нима това е точно установено? — възкликна мистър Кумбс.
— Разбира се, че е установено — отвърна ядосано чичо, — във всеки случай то е толкова достоверно, колкото може да се очаква при подобни случаи. Вие днеска сте май нещо твърде придирчив. Косвените улики бяха неоспорими. Нещастния корнетист се настани в съседство едва ли не месец по-рано. Старият мистър Бишоп, който тогава държеше „Веселите момчета“ и от когото чух тази история, казваше, че никога не бил срещал по-трудолюбив и по-енергичен корнетист. Той, корнетистът, знаел само две песнички, но мистър Бишоп твърдеше, че по-силно и по-дълго той не би могъл да свири, даже и ако би знаел четиридесет. Песничките, които умеел да свири се наричали „Енни Лори“ и „Родино, скъпа родино“ и мистър Бишоп казваше, че първата от тях би могло да разпознае даже и малко дете.
Този музикант — този беден, самотен артист — имал навика редовно всеки ден да идва на нашата улица и да свири по два часа, стоейки точно срещу къщата. Срещу тази къща. В една такава вечер хора видели как той, вероятно поканен, влязъл в къщата, НО НИКОЙ НИКОГА НЕ ГО ВИДЯЛ ДА ИЗЛИЗА ОТТУК!
— А гражданите не опитаха ли да предложат възнаграждение на онзи, който го намери? — попита мистър Кумбс.
— Нито пени — отвърна чичо ми.
— Веднъж през лятото — продължи той, - тук пристигна немски оркестър с намерението — както бе отбелязано на афиша — да остане до есента. На следващия ден след пристигането им цялата тяхна компания — хора здрави и силни, както се казва, юнаци, специално подбирани — били поканени на обед от същия грешник и прекарвайки следващото денонощие в леглата си, напуснали града в най-плачевно състояние, страдащи от остри стомашни болки и лошо храносмилане… А районният лекар, който ги прегледал, изразил силно съмнение дали вече някога някой от тях ще може да изсвири каквото и да било.
— Вие… Вие не знаете ли рецептата? — попита мистър Кумбс.
— За съжаление не — отвърна чичо, — но казват, че основната съставна част бил свински пастет, купен от бюфета на гарата.
— Останалите престъпления на този човек съм ги забравил — продължи чичо ми. — Някога си ги знаех всичките, но сега паметта ми за нищо не я бива. И все пак, аз няма да сбъркам, ако изкажа предположението, че той не е съвсем непричастен към кончината и последвалото след тази кончина погребение на джентълмена, който свиреше с крака на арфа; също така, предполагам, не бива да се твърди, че няма никаква връзка между него и самотната могила на неизвестния италианец-латернаджия, посетил някога тези места.
— И на всяка Бъдни вечер — произнесе моят чичо и тихият внушителен негов глас като че проникваше през плътната завеса на мълчанието, което подобно на сянка незабележимо ни забулваше и се възцаряваше в гостната, — всяка Бъдни вечер духът на този грешник посещава Светлосинята стая в тази къща. Там от полунощ до първи петли, под приглушените вопли и стонове, под злобен кикот и плашещи звуци от страшни удари, той води свирепа призрачна битка с духовете на корнетиста и злодейски убития коледен певец, на които от време на време идват на помощ сенките на немските оркестранти; и през цялото това време сянката на удушения арфист свири със своите призрачни крака на разбитата призрачна арфа безумни адски мелодии.
Чичо каза, че на Бъдни вечер Светлосинята стая като спалня излиза от строя.
— Тихо! — произнесе чичо ми, предупредително вдигайки ръка и сочейки тавана и ние се заслушахме със затаен дъх. — Чувате ли? Те сега са там — в Светлосинята стая!
Аз се изправих и заявих, че ще спя днес в Светлосинята стая.