Агата Фърбрингър
Джералдин
Достатъчен е само един жест на опърничавата милиардерска дъщеря Джералдин Принстън, за да падне в изумително красивите й крака всеки мъж, когото тя си пожелае. Но тези лесни победи над „силния“ пол й навяват само безкрайна скука и отегчение.
Срещата й със зашеметяващия Лестър Джонсън я разтърсва като ураган и става повратна точка в живота й.
I
— Смятам, че можеш да бъдеш доволен, татко. Сделката с мистър Атфорд беше много успешна — Джералдин Принстън погали ръката на баща си.
Двамата пътуваха към летище „Портланд“ с черната лимузина, която Доналд Атфорд им беше предоставил.
— Да, детето ми, доволен съм. Сделката наистина е много изгодна за заводите „Принстън“. Ти също много ми помогна.
— Знаеш, че за мен няма по-голямо удоволствие от това, да те съпровождам при деловите ти пътувания — Джералдин кръстоса дългите си крака и запали цигара.
Уолтър Принстън я погледна с любов.
— Можеш да си пожелаеш някакъв подарък, скъпа.
— Ще помисля по въпроса, но отсега мога да ти кажа, че ще бъде нещо доста скъпо — присви очи тя.
Баща й кимна. Беше привикнал към ексцентричните прищевки на дъщеря си и засега богатството му позволяваше да ги задоволява. Правеше му удоволствие да я глези — просто я боготвореше. Откакто преди пет години бе починала жена му Хелън, а по-голямата му дъщеря Гейл щастливо се бе омъжила за известния адвокат Майкъл Кроуфорд, единствената му радост беше да отгатва по очите желанията на Джералдин и да ги изпълнява, макар да съзнаваше, че не е правилно да я разглезва така.
На летището ги чакаше малкият частен самолет, готов за излитане. Пилотът, Джим Уотърман, ги поздрави и съобщи, че всичко е наред.
Вътрешната подредба на машината наподобяваше обстановката на екстравагантна стая. Това беше може би единственият лукс, който Уолтър Принстън си позволяваше. Налагаха му го честите полети за делови срещи.
— Искаш ли да ти налея нещо за пиене? — попита Джералдин, след като той удобно се разположи в едно от креслата и самолетът потегли по пистата за излитане.
— Да, детето ми. Би ми се отразило сега добре — въздъхна уморено. — Започвам да чувствам, че остарявам. Тези стресове ме изтощават вече.
Тя пристъпи към малкото барче и му наля уиски. Уолтър Принстън я погледна с благодарност и отпи глътка от трийсетгодишния скоч.
— Искам да се науча да пилотирам — внезапно заяви Джералдин.
Той се задави от изненада и толкова силно се закашля, че лицето му почервеня.
— Какво каза, че искаш? — попита и я погледна недоверчиво.
— Искам да се науча да пилотирам — повтори сухо Джералдин.
Уолтър с усилие си пое въздух.
— Наистина, привикнал съм с налудничавите ти желания, но това надхвърля всички граници — заяви с дрезгав глас.
— Но, татко, размисли добре. Ще бъде изключително практично за теб. Освен това, ще ти спести много време и пари, а на мен ще достави огромно удоволствие.
— За пилотиране и дума да не става! — избухна той. — Стига ми и това, че караш колата си като фурия. Сега остава да направиш рисковани и въздушните съобщения.
Джералдин се засмя. Отказът на баща й не й направи никакво впечатление. Знаеше, че рано или късно той ще отстъпи. Досега винаги бе ставало така. Желанието й да лети се засилваше от минута на минута и, когато кацнаха в Ню Йорк решението й беше вече непоклатимо.
— Джим би могъл да ми дава уроци — продължи натиска си.
— Изхвърли тази мисъл от главата си! Не желая да се подлагаш на опасности — енергично отвърна Уолтър Принстън.
— Но, татко, карането на кола не е по-безопасно от летенето.
— Само че в колата не си толкова далеч от земята.
— Това, което казваш, е ужасно старомодно, татко. Днес всички модерни жени умеят да пилотират — не отпускаше хватката си тя.
— Никак не ме интересува, какво правят днес модерните жени! — ядоса се баща й. — Ти няма да сядаш зад щурвала и точка по въпроса.
— Татенце, нали обеща да изпълниш едно мое желание — напомни му Джералдин.
— Дете, можеш да си пожелаеш всичко друго. Искаш ли нова кола или пътешествие по Европа? Ще ти разреша. Но за летене и дума не може да става! Би било по-добре да се омъжиш, за да ти изхвръкнат тия мухи от главата.
Тя презрително се намръщи.
— Да се омъжа? Пфу! Да водя еснафски и скучен брачен живот като сестра ми!
Уолтър Принстън погледна дъщеря си с присвити очи.
— Гейл и Майкъл са щастливи заедно. Какво лошо има в това? Ако не беше толкова невероятно своенравна, можеше и ти да бъдеш щастлива с Питър — отбеляза той строго.
— О, татко, надявам се, че не говориш сериозно. Да се омъжа за този толкова скучен човек? С него не бих издържала и два часа. В ума му са само професията и хобито му. Какво бих могла да правя с такъв мъж?