— А аз положих толкова много усилия — усмихна се Лестър и й протегна ръка. — Поне да закопаем бойната томахавка.
След кратко колебание Джералдин му подаде своята.
— Това съвсем не означава, че ще ми останеш учител — очерта границите тя.
— Така си и мислех. Но много ще ме зарадваш, ако се съгласиш да ти покажа, какво може тази машина в полет. Какво ще кажеш за една почетна обиколка над летището? Или не ти е възможно, понеже онази лустросана маймуна, с която пристигна тук, те очаква.
— Ти си видял Джейсън? — с известно задоволство попита Джералдин.
— Разбира се, че го забелязах. Това не е мъж за теб. Той е мекотело — вижда се от пръв поглед.
— Най-добре е да оставиш тези оценки за себе си. Още повече, че Джейсън и аз сме сгодени.
— Е, в края на краищата, всеки получава това, което заслужава — подсмихна се Лестър и запали мотора.
— Но само една обиколка — предупреди го тя.
— Ти просто не можеш да живееш без този палячо — забеляза Лестър и веднага прехапа устни. Не искаше да си признае, че я ревнува. Даже, може би, повече отколкото би трябвало.
— Забранявам ти да го наричаш така — изсъска Джералдин. — Това, че ще направя с теб един кръг над летището, съвсем не ти дава право да се бъркаш в личните ми работи.
— Извинявай… — промърмори той.
Насочи самолета към стартовата линия, взе разрешение за излитане и след няколко минути бяха вече във въздуха.
— Погледни само. Не е ли прекрасно? Оттук, отгоре, тази бъркотия долу изглежда по-приемлива.
— Да, да. Много мило. Е, демонстрира ми самолета, а сега, моля те, кацай.
Лестър не прояви никакъв признак, че я е чул. Само се усмихна на себе си. „Най-после настъпи удобният момент да й предам няколко трайни и от жизнено значение за нея урока.“ Като начало, това намери израз във вземане на курс към планините. Там се намираше хижата, построена от него в пълна тайна от баща му и Лаура. В нея прекарваше времето, когато имаше нужда да бъде сам със себе си. Сега смяташе да отвлече Джералдин там. „След една малка вечеря за двама, ще отлетим обратно.“ Направи вираж и насочи самолета към Кънектикът.
— Какво става?! — извика Джералдин уплашено.
— Просто една малка обиколка, както се бяхме споразумели — осведоми я, като явно се забавляваше.
— Но ние отдавна излязохме от границите на летището. Къде ме караш? Щом кацнем, ще предявя обвинение в отвличане. Чуваш ли! — Тя просто кипеше от яд.
— Добре, добре — съгласи се Лестър с усмивка.
— Трябваше сама да се досетя. Как можах да се хвана така глупаво на въдицата ти. Противен си ми! Заповядвам ти да кацнеш веднага! — крещеше вече съвсем загубила контрол над себе си.
Силният му смях гръмна в ушите й. Обърна се към него и забарабани с юмруци по рамото му.
— Кацай веднага! Заповядвам ти!
— Ти не можеш нищо да ми заповядваш, принцесо — спокойно й отвърна Лестър. — Но ако ти се вика, викай си, без да се притесняваш, скъпа. Тук горе едва ли някой ще те чуе.
— Какво искаш да правиш с мен? Може би си решил да поискаш откуп от баща ми. Разбира се, ти знаеш, че съм богата, но бъди сигурен, че от него няма да получиш и цент.
Той се засмя отново.
— За такова вредно създание като теб и аз не бих дал пукната пара.
— Ти, недодялан пън такъв! Ти безсрамен… — Джералдин отчаяно затърси в паметта си други цветисти ругатни.
— Давай, давай скъпа. Зарадвай ме с още мили думи — окуражи я Лестър.
Тя прехапа устни до кръв.
— Е, това вече не биваше да го правиш, съкровище мое. Така можеш да съсипеш прекрасната рокля, в която, казано между другото, изглеждаш невероятно секси. Страхотна е!
— Пет пари не давам какво ти харесва, и какво не — изкрещя Джералдин.
— Но защо е тази ярост? Аз искам само да се позабавляваме.
Тя не отговори. Беше се извърнала към прозореца. Лестър не трябваше да забележи, че е готова да заплаче. В момента й идеше да го убие! Въпреки че — трябваше да си признае присъствието на този красив мъж до нея тук, високо в небето, придаваше на ситуацията доста пикантен привкус.
Под тях не се виждаше нищо друго, освен облаци. Джералдин вече беше загубила представа, къде се намират. По едно време Лестър отново промени курса.
— Няма ли да се съгласиш, че самолетът е чудесен? — обади се след една доста продължителна пауза.
Тя се нацупи още повече и премълча. Лестър прояви разбиране и също млъкна. Само от време на време й хвърляше коси погледи. Изглеждаше наистина великолепна в прозрачната си рокля с дългите си, прекрасно оформени крака, кръстосани сега един върху друг. Съвестта отново го загриза. „Може би, не трябваше да я отвличам така.“ Но веднага отхвърли тази мисъл. „Тя най-сетне трябва да си получи отдавна заслужения урок.“ Освен това, много искаше да разбере, дали Джералдин наистина не изпитва никакви чувства към него.