— Е, добре — без всякаква връзка започна тя. — Летим вече почти два часа. Хайде да свършваме с „удоволствието“. „Забавлявах“ се чудесно. Сега спокойно можеш да обърнеш обратно.
— За да се хвърлиш веднага в ръцете на онзи лустросан павиан? О, не, сърце мое! Не е по силите ми да допусна това. Моля те да ме разбереш. Между другото, приготвил съм ти такава изненада!
— Отказвам се от твоите изненади! — изфуча Джералдин. — Настоявам веднага да ме върнеш вкъщи!
— Имай още малко търпение, мила.
— Но аз не искам да имам търпение — тропна тя като упорито дете.
— Съжалявам, но не мога да взема мнението ти под внимание.
Изведнъж Джералдин грабна микрофона на радиопредавателя. То й се стори последната възможност за спасение. Но Лестър реагира мълниеносно и микрофонът отново се оказа на мястото си.
— Това пък какво беше? Кой ще ти обърне сериозно внимание? Любовна двойка, която иска да прекара в уединение няколко дена. Какво по-нормално от това?
— Любовна двойка! Няколко дена насаме!
— Можем да удължим срока на няколко седмици, ако няколко дена ти се струват малко — предложи не без ирония той.
Тя примирено се облегна назад. „Очевидно, в момента не мога да предприема нищо срещу този мъж.“ Оставаше й само да се подчини, но в душата си твърдо бе решила, да се възползва и от най-малката възможност за бягство, щом кацнат.
Облаците се разкъсаха за момент и видя, че летят над планини, и че някои от върховете им са покрити със сняг.
— Къде се намираме?
— В щата Вермонт — уведоми я Лестър. — Реши ли се вече да разговаряш с мен?
Джералдин не отговори. Главата й трескаво работеше в търсене на изход.
Изведнъж пред тях се появи стена от облаци. Заплиска дъжд. Тя погледна с ням въпрос към Лестър. Силна буря разтърси лекия самолет, а дъждът се превърна в сняг. Едри парцали затанцуваха наоколо.
— Ще ни убиеш! Върни се обратно, моля те! — извика ужасена.
— Вече е късно — констатира привидно спокоен той.
— Намираме се в центъра на бурята.
Взе микрофона и включи станцията.
— Тук Алфа, Ехо, Танго, Чарли, четири — шест — пет. Чува ли ме някой? Моля, обадете се! Тук Алфа, Ехо, Танго, Чарли, четири — шест — пет. Моля, обадете се! Викам кулата в Бенингтон, моля обадете се.
С труд удържаше машината. Бурята се развихряше все по-силно, а от високоговорителя се чуваше само прашене. Внезапно самолетът пропадна надолу. Стрелката на висотомера стремително започна да се върти наляво. Раздаде се оглушителен трясък.
— Трябва да се опитаме да намерим място за кацане — заяви Лестър.
Бледа и уплашена, Джералдин се беше вкопчила в креслото си.
— Лестър! Виж! Налягането на маслото пада!
Тя възбудено посочи към циферблата. Бавно, но непрекъснато стрелката пълзеше надолу. По челото му избиха едри капки пот.
— По дяволите! — изруга той. — На всичко отгоре започваме да губим височина. Моля те, направи опит да се свържеш по радиото с най-близкото летище, а аз ще се опитам да удържа тоя сандък. Нещо се е случило с маслената помпа. Дявол да го вземе, точно сега ли трябваше да стане! Компасът и той съвсем се побърка. И с електрическата система нещо не е на ред!
— Ще се разбием! — промълви Джералдин. — Боже мой, ще се разбием!
— Ще направя опит за принудително кацане. Познавам донякъде местността — опита се да я успокои Лестър.
Междувременно се беше стъмнило и снежната пелена скриваше всичко от погледа му. Той отчаяно се взираше надолу. Очите му се замъглиха от умора. „Трябва да намеря подходящо за кацане място! Просто трябва!“
Машината постепенно се изплъзваше изпод контрола му. Даже големият опит като пилот не му подсказваше никакъв изход. Единственото, което му оставаше, беше да опита да приземи самолета колкото се може по-меко. „Но къде, като нищо не се вижда?! Поне компасът да работеше.“
И ето, нещо затропа по корема на машината. Звучеше като удари от клони. Забеляза отдолу призрачните очертания на дървета. „Трябва да внимавам да не се блъснем челно в ствола на някое от тях!“ Намали скоростта до възможния минимум. Съвсем наблизо отпред му се стори, че вижда просека. Нямаше време за разсъждения. Наведе носа на машината и почти веднага почувстваха силния тласък от приземяването. Кабината се изпълни с оглушителен шум, последва удар от сблъсък с нещо, което не можа да различи. Мощна сила го запрати в стената на самолета и почти веднага всичко потъна в мрак…
Когато се свести, първата му мисъл беше за Джералдин. Тя лежеше в безсъзнание в креслото до него. Лестър беше заклещен между седалката и лоста за управление и мина доста време докато успее да се освободи. Бързо се приведе над нея и видя, че главата й кърви.