Лестър безмълвно я взе на ръце и я понесе нагоре по стръмния склон. Джералдин се сгуши на гърдите му, за да се предпази от поривите на вятъра.
— Дръж се здраво.
Контурите на хижата се очертаваха все по-ясно през снежния хаос.
— Но това е истинска здрава къща! — възкликна тя.
— Да, имаме късмет — задъхано отвърна Лестър. Пътят беше много стръмен и все по-често му се наслагаше да спира за почивка, но нито за миг не я пусна от обятията си. Чувстваше се отговорен за нея.
Най-после, след цяла вечност, стигнаха целта си. С последни сили Лестър откри ключа и отвори вратата. След това се довлече до най-близкото кресло и се стовари в него.
— Светни лампите, ако обичаш…
В стаята цареше здрач и на Джералдин й се наложи да се придвижва пипнешком. Почувства под пръстите си електрическия ключ и го щракна.
— И тук горе, в тази пустош, има електричество?! — удиви се тя.
— Да. Освен това има фризер, радио, електрическа печка и телевизор.
— Добре познаваш това място! Колко жени си водил тук? — попита го хапливо.
— Моля те, Джералдин. Виновен съм за случилото се, но ти обещавам да те измъкна оттук жива и здрава. А сега трябва да запалим огън и да хапнем нещо. Ти можеш да се погрижиш за яденето, а аз ще донеса дърва и ще разпаля камината.
Все още замаян от умора, Лестър се надигна и излезе. Джералдин се огледа наоколо. Обстановката беше доста уютна. В други условия, тук можеше да се прекара дори приятно. В ъгъла някакви стъпала водеха нагоре. На отсрещната страна имаше врата и тя с любопитство я отвори. „Кухнята. Сега всичко трябва да се подложи на обстоен преглед.“ След няколко минути й стана ясно, че в нея има всичко, което може да си пожелае една домакиня. Лестър не беше я излъгал — имаше даже и фризер.
Внезапно почувства, колко е гладна. Разтършува се из шкафовете и със задоволство констатира, че консерви имаше в изобилие — можеха да стигнат за няколко седмици. Фризерът също се оказа натъпкан догоре с вкусни неща — включително и няколко хляба. При вида на всичко това, устата й се напълни със слюнка.
За съжаление, способностите й в областта на кулинарията се ограничаваха главно в потреблението. Приготвянето на храната беше за нея пълна тайна, която в бащината й къща беше достояние само на персонала. Всичките й познания се изчерпваха с приготвянето на кафе. Застина в пълно отчаяние пред отворените шкафове. „Поне да имах понятие, как се включва електрическа фурна или микровълнова печка…“
Въпросът бе решен от присъщия й инат. Тръсна глава: „Щом тоя Лестър иска да яде, ще трябва да си сготви.“
— Е, с какъв деликатес ще ме изненадаш? — извади я от състоянието й на обърканост гласът на Лестър зад гърба й.
— Не съм гладна — излъга тя. — Ако искаш да хапнеш нещо, приготви си го сам.
За нищо на света не би си признала, че е съвсем боса в готвенето, и че докато в неговото отсъствие бе оглеждала продуктите, стомахът й бе започнал да се бунтува.
С горделиво вдигната глава, мина покрай него и влезе в дневната. В камината с пукот играеха пламъците на огъня и излъчваха благодатна топлина. Джералдин се сви на кравайче и престана да обръща внимание на Лестър в кухнята.
Той повдигна в недоумение рамене и се хвана за работа. Скоро се разнесе апетитна миризма. Беше отворил една консерва, стоплил я бе в микровълновата печка и в допълнение си беше сварил чаша чай. Сега седеше зад масата от боров дънер и лакомо поглъщаше съдържанието на кутията.
— Вкусно ли е? — осведоми се с привидно безразличие Джералдин.
— Изключително — отвърна й и се облегна назад. Чувстваше, как силите му се възвръщат. Видя неволното й облизване и целият му яд към нея се стопи безследно.
— Донеси си една чиния, яденето е достатъчно и за двама ни… — подкани я Лестър и преди още да бе успял да довърши изречението, Джералдин вече беше преодоляла разстоянието до шкафа за съдове.
— Този път ще затворя едното си око — продължи той, — но следващия път ще получиш нещо, само ако се поразмърдаш. Не мога да се занимавам с всичко тук.
Джералдин кимна припряно в съгласие и продължи да се храни, ако не с голяма изисканост, то поне е голям апетит. В обикновеното ежедневие, не би и погледнала към чинията с притоплен полуфабрикат, но сега не би заменила вкусното ястие дори за омари или хайвер — не на последно място заради излишната загуба на време при неизбежната манипулация около подмяната на съдовете.
— Сега ще се заема с огледа на самолета — заяви Лестър, след като привърши с яденето. — За теб остава да подредиш малко къщата, да поддържаш огъня и да приготвиш нещо за хапване. Аз сигурно ще се позабавя.
— Е, до скоро виждане тогава. Между другото, горе в спалнята можеш да намериш топъл пуловер. И въобще, бих те посъветвал да смениш тоалета си.