Джералдин кимаше равнодушно, но щом той излезе, стана и се запъти към горния етаж, с цел да инспектира стаите, които се намираха там. До голямата спалня, обзаведена с прости селски мебели, откри облицована в бял мрамор баня. Хрумна й идеята, че един топъл душ би й подействал добре, и без да се бави се зае с реализацията й. Небрежно остави роклята си да се плъзне на пода и свали копринените си бикинки, преднамерено ушити със значителна икономия на материал.
Горещата вода приятно щипеше кожата й. Разнесе по тялото си ароматния лосион и с удоволствие се подложи под струите.
След щателно обследване на съдържанието на гардероба в спалнята, се спря на мъхест пуловер и джинси, които пристегна с намерения също там колан. После прерови големия рафт с книги и си избра подходящо четиво. Да се заеме с разтребването, за което я беше помолил Лестър, и през ум не й мина. Даже мръсните чинии така си и останаха на масата.
Не след дълго до такава степен се вглъби в четенето, че забрави за всичко на света и най-вече за домакинските си задължения. Така и не забеляза, че се беше стъмнило и се стресна, когато забеляза Лестър, застанал в рамката на вратата. С всички признаци на лошо настроение той метна якето си на едно от креслата и разтърка премръзналите си ръце.
— Сандъкът не подлежи на ремонт. Имам нужда от една резервна част, но къде, по дяволите, бих могъл да я намеря тук — изруга и включи малката настолна лампа, която заля стаята с мека, приятна светлина. — Тук е доста хладно — основателно забеляза.
Огънят в камината беше угаснал и, както лесно можеше да се установи — доста отдавна.
— Бях ти казал да внимаваш за огъня. И да разтребиш си забравила. С какво, дявол да го вземе, си се занимавала през целия ден. Може би си приготвила поне вечеря. Гладен съм.
— Не съм приготвила нищо — с триумф в гласа заяви Джералдин и дори се усмихна. — Намерих в библиотеката ето тази интересна книга.
— Е, добре. Сега ще затворя и другото си око. Виждам, че шокът те е разтърсил здраво, но сигурно ще ни се наложи да останем тук още няколко дена. Искам да поемеш твоята част от работата.
— От къде накъде. Да не съм ти домашна прислужница — отвърна му ядосано тя.
— Слушай сега. Милиони жени по света вършат ежедневната си домакинска работа и приемат това като нещо съвсем естествено. Тези жени заслужават дълбоко уважение. Ти, разбира се, смяташ, че си твърде изискана, за да се занимаваш с домакинство. О! Забравих, че Ваше Височество носи фамилията Принстън!
— Забранявам ти да се отнасяш така към мен! — избухна Джералдин.
— А?! Забраняваш ми? Ти си просто една разглезена кукла, която отдавна си е заслужила солидна порция пердах! Разбра ли?
— И ти с удоволствие ще ми я сервираш, нали? — очите й блестяха от гняв.
Двамата стояха наперени един, срещу друг като петли. Тя — със стиснати юмруци и не малка доза предизвикателство.
— Е! Хайде де! Тук сме сами. Прекрасна възможност да използваш превъзходството на грубата си мъжка сила.
— Да ти призная — страшно ми се иска. Ти си едно разглезено подобие на жена и просто си го просиш. Но аз не съм мъж, който би се възползвал от ситуация като тази.
— Защото си страхливец! — извика Джералдин, обхваната от боен устрем.
Лестър отметна падналия върху челото му кичур черна коса.
— Това не биваше да го казваш! Още никой не се е осмелявал да ме нарича така! — със застрашително спокоен глас изрече и бавно тръгна към нея.
В очите му имаше нещо, което я накара да отстъпи назад. Той я изпревари, стисна я здраво за раменете и я разтърси силно.
— Никога повече не казвай тези думи, чуваш ли? Иначе ще ме накараш да забравя, че си жена!
— Това отлично ти подхожда — пренебрежително отвърна Джералдин и открито срещна погледа му.
Лестър си пое дълбоко въздух.
— Какво чакаш още? Нали искаше да ме набиеш? Хайде!
Изведнъж той усети топлия дъх на крехкото й тяло и в същия миг самообладанието му го напусна. Сграби я хищно и зарови лице в ароматните й коси. После устните му с дива страст се впиха в нейните.
За секунда Джералдин се вцепени от изненада, но бързо се съвзе и се опита да се отбранява. Само че силните му ръце я държаха здраво. Усещаше паренето им върху гърба си и гореща вълна я обля цялата. Разтреперана осъзна, че всяка нейна клетка се стреми да се слее с този мъж. Страстното желание заплашваше да замъгли разсъдъка й. Спомни си за решението си никога повече да не му позволи да я докосне. Сега, потънала в прегръдките му, почувства непреодолимата сила, с която той я привличаше. Никой преди него не беше успявал да я хвърли в такава възбуда. Дори само докосването му я помиташе като ураган. Вече не можеше да мисли трезво. Беше изпаднала в безтегловност. Искаше да остане така в обятията му завинаги. Завинаги в сладостния, неземен поток на безвремието…