Ниско под корема си усети твърдостта на нетърпеливо напиращия му пенис. Неравното дишане повдигаше широките му гърди в бърз ритъм, а целувките му следваха буреносно.
Езикът му обхождаше настоятелно все още стиснатите й устни, докато накрая те не устояха и се открехнаха. Неудържимо се плъзна в устата й и потърси нейния. Опиянена, Джералдин отговаряше на целувките му малко колебливо в началото, но възпламенена от еротичната му игра, забрави всичко на света и на свой ред затърси устните му със същата парлива страст.
Ръката му се плъзна под пуловера, намери малките й твърди гърди и нежно ги загали.
Джералдин потърси стегнатите му, тесни бедра. После зарови пръсти в гъстата му тъмна коса.
— О, Джералдин! Безкрайно чаках този миг… — прошепна й Лестър между две целувки с дрезгав от възбуда глас.
Напипа ципа на джинсите й и бавно го разтвори. Прокара в милувка длан по плоския й корем, спусна се надолу между бедрата й и докосна набъбналия й влажен клитор. Джералдин простена от удоволствие. На свой ред започна да разкопчава панталона му и с опиянение почувства силата на възбудената му до крайност мъжественост. Със сигурни и бързи движения той свали пуловера, джинсите и накрая оскъдните й копринени бикинки. Джералдин трескаво направи същото с него и Лестър застана пред очите й гол и прекрасен. Отново я притисна към себе си и тя му отвърна с готовност.
Нежно и внимателно пръстите му търсеха и намираха най-чувствителните места по тялото й, докато я превърнаха в едно вулканично, почти болезнено желание.
В главата й не остана място за мисли. Всичко на този свят бяха парещите по шията, крайчетата на ушите и твърдите зърна на гърдите й целувки. Още, още и още… Искаше да го има в себе си, да го приеме в себе си — целия!
С тих стон Лестър обхвана изваяното й задниче, повдигна я и я отнесе на дивана. Легна върху нея и разтвори краката й. Джералдин жадно се устреми към него и извика от възторг, когато като с огнен меч я прониза до дъно.
— Да — зашепна, в транс, щом Лестър ритмично започна да се движи в утробата й. — Да! Не спирай, моля те. Прекрасно е!
Тазът й трескаво се виеше под все по-бързите му тласъци.
Отново и отново Лестър намираше устните й и ненаситно си впиваше в тях. Дългите й нокти се забиха в гърба му. Изведнъж задъханите им викове се сляха и двамата едновременно достигнаха върха на взривен оргазъм…
Изпотените им тела бавно и сладостно излизаха от транса. Когато Лестър внимателно се надигна, Джералдин все още беше под въздействието на изпепеляващите пламъци на страстта. Мина доста време, докато успее да се върне към действителността.
— Ще запаля огъня — каза Лестър и се облече.
Не след дълго камината изпълни стаята с приятна топлина. Джералдин изпита странно прекрасното чувство на уют и сигурност.
— Какво мислиш за една малка закуска? — попита той, като я погледна с нежност.
— Чудесно! — съгласи се Джералдин с готовност и го проследи с очи, докато влезе в кухнята.
Скоро оттам се чу потракване на прибори и Лестър се появи с две препълнени чинии.
После приготви силен грог и двамата се разположиха удобно пред камината. Горещата напитка възвърна вкуса на Джералдин към радостите в живота.
— Превъзходно питие — промълви тя и поиска още. Действието на алкохола не закъсня да се прояви и скоро се почувства леко замаяна.
— Утре ще се опитам да ремонтирам самолета. Може да ми се удаде да приспособя нещо и да заменя счупената част, така че ще съумеем някак да долетим до Ню Йорк.
Навън бурята бушуваше с неотслабваща сила. Джералдин се бе сгушила в ръцете му. Така всичко изглеждаше кристално ясно и достъпно. Изведнъж отново почувства непреодолимо влечение към мъжа до себе си. Желанието в утробата й отново лумна и ръцете й жадно се плъзнаха по тялото му. Лестър незабавно отвърна на безмълвния й зов за близост. Съблече я и покри с целувки всяко нейно кътче. Тя се изтегна сладострастно и усети нарастващата му възбуда.
— О, скъпи — прошепна, — никога няма да мога да ти се наситя.
Лестър я вдигна и я понесе по стълбите към спалнята. Внимателно я постави на леглото и продължи да я обсипва със страстни целувки. Минута по-късно Джералдин отново го прие дълбоко в себе си. Още по-силно, още по-разтърсващо от преди.
Снежната стихия беше започнала да утихва, когато тя най-после заспа изтощена в прегръдките му.