VII
Джейсън започна силно да се безпокои, когато след повече от час Джералдин все още не се беше появила на терасата. Търсеше я с поглед сред тълпата, но никъде не я откриваше.
„Трябва да предприема нещо.“ Стана решително и се отправи към гишето за информация. Обясни на момичето, за какво става дума, и го помоли да я извика по радиоуредбата. Никой не се отзова. Спомни си, че бе тръгнала да оглежда самолетите. Насочи се бързо натам и надникна във всяка кабина. Нямаше и следа от Джералдин.
— Интересуват ли ви тези сандъци? — дочу внезапно глас зад гърба си.
Обърна се и се озова лице в лице с ухиления Декс Паркър.
— Не сте ли виждал тук случайно една млада дама?
— Тук се разхождат много млади дами — все още ухилен отвърна Декс. — От коя конкретно се интересувате?
— Една такава руса, облечена е в светлосиня рокля с дълбоко деколте.
Инструкторът подсвирна.
— Такава жена непременно би ми направила впечатление.
— Къде ли може да е отишла мис Принстън? Има ли и други атракции тук?
— Освен мен — никакви. Може би спътницата ви е отишла на място, където всички държат да са сами — започна да гради предположения Декс, но изведнъж се сепна: — Вие казахте мис Принстън?
— Да — кимна Джейсън. — Познавате ли я?
— Бегло. Но познавам човек, който е по-осведомен от мен. Почакайте тук. Сега ще проверя.
Джейсън нетърпеливо зачака.
— Излетяла е с един познат за малък демонстрационен полет — оповести завърналия се след малко Декс. — Да. Сега забелязвам и аз. Машината на Лестър не е на мястото си. Сигурно скоро ще се приберат. Най-добре е да почакате на терасата на клуба. Вече поисках от дежурния да установи контакт по радиото.
Забеляза, че откъм кулата му махат и веднага се отправи нататък.
— Какво се е случило?
— Лестър не отговаря. Не можем да установим радиовръзка — възбудено му обясни Том. — Разрешението беше поискано за малък кръг над аеродрума.
— Колко време отсъстват?
— Около два часа.
— Няма основания за безпокойство. Лестър е отличен пилот — опита се да го успокои Декс.
— Но той трябва да се е отдалечил извън обсега на радиостанцията. Не можем да се свържем. Имам предчувствие, че се е случило нещо лошо.
— Не ми се вярва — поклати глава Декс. — Нека почакаме още малко. Пробвай пак по радиото.
Том опита още няколко пъти, но резултата бе все същият. Сега тревогата започна да се прокрадва и у Декс.
— Трябва да съобщя това на онзи мъж долу. Повикай Лаура и й кажи, че Лестър не отговаря. Но, моля те, направи го дискретно. Не е нужно всички да научат.
Том се зае със своето задължение, а Декс информира Джейсън.
— Няма основания да се смята, че непременно се е случило нещо лошо — помъчи се да го успокои. — Ще ви помоля само да уведомите близките на мис Принстън! Ние ще продължим да търсим радиовръзка.
Джейсън веднага изтича до най-близкия телефон и позвъни на бащата на Джералдин.
— Какво? — извика в слушалката смътно уплашеният Уолтър Принстън. — Защо не опазихте дъщеря ми? Идвам веднага!
Изтича до колата си и нареди на шофьора:
— Летището, Ню Йорк, Истърн. Бързо! Дано не е вече късно…
Седна на задната седалка в удобната лимузина, отвори барчето, наля си един двоен скоч и го изпи на един дъх. Ръцете му трепереха. „Велики Боже! Какво търси детето ми на това летище? Дали не…“ — не посмя да довърши мисълта си.
Джейсън вече го чакаше. Беше изнервен и уплашен.
— Вървете си вкъщи, момчето ми. Ще ви информирам, ако узная нещо — обеща му и забърза към кулата. — Какво става? Къде е дъщеря ми? — извика, кипнал от гняв.
— Вие ли сте Уолтър Принстън? — попита го Декс и му подаде ръка.
— Да. Къде е дъщеря ми?
— Още не знаем, мистър Принстън. Предполагаме, че е излетяла с Лестър Джонсън за един кръг над аеродрума, но не са се завърнали досега, а радиото им мълчи.
Уолтър се отпусна съкрушено върху един от столовете и избърса потта от челото си.
— Какво? Какви ги приказвате? Лестър е излетял с някаква жена?
Лаура Прентис беше побесняла. Започна нервно да крачи от единия край на стаята до другия. После спря и започна да крещи на Уолтър.
— Тази персона е ваша дъщеря? Знаете ли, какво сте възпитал? Не знам как, но е завъртяла главата на годеника ми!
— Как се осмелявате да говорите така за дъщеря ми?! Та вие дори не я познавате — нервиран от безцеремонното й държание, избухна Уолтър.
— Стига ми и това, който видях. Лестър все пак ме е излъгал. Продължил е да й дава уроци по пилотаж, въпреки обещанието си.
— Какво говорите? Моята дъщеря е вземала уроци по пилотаж при вашия годеник?