— Да. Не знаехте ли? Значи е измамила и вас. При това Лестър не е инструктор, а младши шеф на заводите „Джонсън“. Тази дръзка особа направо се е хвърлила на врата му, без да му даде възможност да й обясни, как стоят нещата.
— Вие имате предвид самолетостроителната фирма? — окончателно се обърка Уолтър.
Лаура кимна.
— Значи този Лестър, вашият годеник, въобще не е инструктор? — изстена той.
Лаура отново разтърси червената си коса.
— Боже мой, та това означава почти сигурно, че са катастрофирали. — Уолтър се беше отпуснал блед и отчаян на стола си.
Том го съжали и му подаде чаша вода.
Изведнъж скочи.
— Направете, веднага нещо! Защо още не сте изпратили спасителен отряд?
— Но ние не знаем дори в каква посока са отлетели — обясни му Том.
Една внезапна мисъл накара Декс да се намеси.
— Спомням си, че той ми говореше за някаква хижа във Вермонтските планини. Искаше някой ден да ми я покаже. Освен мен и строителните работници, доколкото ми е известно, никой не знаеше за съществуването й. Възможно е да са отлетял и за там.
— Тогава какво чакате? Качвайте се на самолета и тръгвайте.
— В случая самолет няма да свърши работа. Ще ни трябва хеликоптер.
— Все едно. Ако искате, използвайте балон, само намерете дъщеря ми. Обещавам ви добро възнаграждение!
— Ще го направя и без заплащане — отвърна Декс. — За мен това е просто дълг.
С тези думи той излезе и след малко всички видяха, как спасителният хеликоптер се издигна във въздуха.
— Поддържай връзка с нас — помоли го по радиото Том.
Малко след като прелетя Кънектикът, хеликоптерът попадна в снежна буря. Видимостта рязко се снижи и след около четири часа търсенето бе преустановено. Не бяха успели даже да се приближат до района на хижата.
Уолтър кипеше от яд, докато слушаше съобщението на Декс за преустановяване на операцията по издирване на изчезналите.
— Прекалено опасно е, мистър Принстън — опита се да го успокои Том. — Декс знае, какво върши и не е страхливец. Моля ви да се приберете вкъщи. Веднага ще ви уведомим, ако има промяна в ситуацията. За днес не можем да предприемем нищо повече. Виждате, че навън вече е тъмно.
Макар и неохотно, Уолтър трябваше да се съгласи с него.
— Светкавично ми съобщете, като чуете нещо!
— Имате думата ми, мистър Принстън.
— Ако тоя Лестър попадне пред очите ми, ще преживее неприятни минути! — закани се Уолтър, поглеждайки към Лаура.
— Но първо ще го докопам аз! Ако остане нещо от него, обещавам ви го.
„Бедният Лестър!“ — помисли си Том и реши да го предупреди някак, „Но как?“ Все още нямаше радиовръзка.
От говорителя прозвуча гласът на Декс:
— Утре сутринта излитам пак. Дано бурята да е утихнала. Бай, Том.
Когато на другия ден Джералдин отвори очи, не можа веднага да съобрази, къде точно се намираше и какво се беше случило вчера.
След като дойде на себе си, лицето й се озари от усмивка. Протегна ръка към мястото на Лестър и изтръпна. То беше празно. Него го нямаше!
Скочи и подуши въздуха. „Може би е отишъл да приготви закуската?“ Но от кухнята не миришеше нито на кафе, нито на препечен хляб.
Отвори вратата.
— Лестър! Лестър, къде си?
Отговор не последва. Веднага се върна обратно, защото студът я прониза. Облече пуловера, нахлузи припряно джинсите и едва тогава забеляза бележката на нощното шкафче. Грабна я и се спусна в хола. Горе цареше полумрак и нищо не можеше да се прочете. Още от съдържанието на първия ред се стъписа.
Заинтригувана, продължи нататък, но колкото повече напредваше, толкова повече нарастваше удивлението й.
„Какво цели този мъж? Да ме ошашави съвсем ли?“
Добро утро, любов моя!
Тъй като по всичко изглежда, че ще се наложи да прекараме тук още известно време, помъчих се да ти съставя план за работа, за да не умреш от скука:
1. Всяка сутрин милата Джералдин приготвя закуската и събужда милия Лестър с една нежна целувка.
2. След закуската, милият Лестър разпалва огън в камината, за да създаде уют на своята сладка Джералдин. За награда Джералдин го дарява с една нежна целувка.
3. Милият Лестър се заема с поправката на самолета, докато милата Джералдин приготвя обяда. На тръгване се прощават с една нежна целувка.
4. Когато милият Лестър се върне, милата Джералдин го посреща радостно, донася му пантофите и сервира за двама. Следва нежна целувка.
5. Джералдин и Лестър прекарват един приятен час пред камината на чаша чай и кекс, целувайки се нежно.
6. Милият Лестър се заема да попълни запаса от дърва, докато милата Джералдин приготвя вечерята. Междувременно си разменят една нежна целувка.