По-късно не можа да си спомни, как бе успяла да вдигне тежкото му тяло на дивана. Той целият се тресеше, зъбите му тракаха.
Заразтрива ръцете му, докато не усети в тях малко топлина. Свали мокрите му дрехи, уви го във всички одеяла, които можа да намери в къщата, и внимателно подложи под главата му възглавница.
„Чай! Един чай с ром сигурно ще го сгрее.“ Изтича в кухнята, с треперещи ръце напълни съд с вода и го сложи на печката, като непрекъснато хвърляше към дивана пълни с безпокойство погледи.
Лестър все още не отваряше очи и тя трескаво се мъчеше да се сети, какво още можеше да направи за него. Откри в килера термофор, напълни го с гореща вода, мушна го под одеялата и грижливо го сложи върху корема му.
След това седна до него с чашата горещ чай в ръка.
— Скъпи — шепнеше му със сълзи в очите, — събуди се! Трябва да пийнеш нещо топло. Ще видиш, че ще ти подейства добре. Приповдигна главата му и му помогна да седне. Той отпи няколко глътки и отново се отпусна изтощен върху възглавницата.
„Трябва да запазя спокойствие — мислеше си Джералдин. — Само да не изпадна в паника!“ Сложи ръка на челото му и усети, че е горещо.
„Има треска. Боже, дано не получи възпаление на белите дробове. В такива случаи мама ми изтриваше гърба с кърпа и поставяше компрес на прасците ми. Ох! Ако можех някак да извикам лекар. Но ние сме изолирани тук от целия свят!“
С мисълта да намери пеницилин или някакъв друг антибиотик, прерови отново аптечната, но освен таблетки против главоболие, сироп за кашлица и мехлем за изкълчване, не можа да открие нищо друго.
„Значи трябва да се задоволя с компресите и чая с ром…“
За кратко време надрасна себе си. От „разглезената кукла“ не бе останала и следа. Събра всички кърпи, напълни един леген с гореща вода и ги натопи вътре. Всеки четвърт час сменяше компресите. Не сваляше очи от Лестър и скачаше при най-малкото му движение. Устните й непрестанно шепнеха пламенни молитви: „Мили Боже, моля те, не го оставяй да умре.“
VIII
Часовете продължаваха да се точат един след друг, пълни със страх и неизвестност. Разрешаваше си да се отдели от него само, за да отиде до кухнята и да смени водата за компресите. Периодически му помагаше да седне, изтриваше гърба му с мокра, а след това със суха кърпа и отново го полагаше върху възглавницата. После му слагаше термометъра, който, за щастие, намери в аптечката. Температурата му се повиши до четирийсет градуса и все още нямаше никакви признаци за спадане. Лестър трескаво мяташе глава, а ръцете му шареха по завивките. От време на време изричаше в бълнуването си някакви думи, които Джералдин не можеше да разбере. Опитваше се да се надигне, но отново безсилно падаше върху постелята.
Привечер температурата застрашително скочи. Когато достигна четирийсет един градус и две десети, по бузите й се затъркаляха сълзи на отчаяние. „Ами, ако не успея да я сваля…? Не! — заповяда си. — Ти трябва да успееш и ще успееш!“
Беше неуморима. През цялата нощ методично сменяше компресите на всеки петнайсет минути, а на всеки час повтаряше обтриването на гърба. Помагаше му да се надигне и вливаше в устата му силен горещ бульон. Призори не можа да издържи и падна от умора в креслото.
Събуди се и веднага скочи. Погледна Лестър — видът му не показваше никакво подобрение. Лежеше безсилно отпуснат върху възглавницата. Клепачите му неспокойно трепкаха, ноздрите му се свиваха и разширяваха и от гърлото му излиташе глухо хъркане.
При всяко негово движение или звук Джералдин нежно поемаше парещите му длани. „Не бива да заспивам отново! На всяка цена трябва да остана будна!“
На пръсти отиде до кухнята и си свари кафе. Внимателно, пренесе каничката и чашата на масата в дневната, за да бъде близо до него. Ободри се с няколко глътки и възобнови процедурите. Съмняваше се в ефективността на това лечение, но знаеше, че трябва да направи всичко, което бе по силите й. Всичко възможно!
И следобед термометърът показваше все същата висока температура. Нямаше съмнение — Лестър все още се намираше на границата между живота и смъртта.
— Трябва да се бориш, скъпи. Чуваш ли ме! — отчаяно му шепнеше. — Не искам да те загубя. Обичам те повече от всичко на света.
За първи път изричаше тези думи и сама се учуди на лекотата, с която ги бе произнесла. Досега беше отказвала да признае тази любов дори пред себе си. Всеки път, когато беше далеч от него копнееше за близостта му, но бяха ли заедно — гневът вземаше връх. Едва сега, в това критично положение й стана ясно, колко силно всъщност го обичаше. Би пожертвала всичко, ако можеше да спаси живота му.