— Значи няма да ми помогнеш да си намеря инструктор по пилотиране — попита Джералдин по време на закуската на следващия ден.
Баща й енергично заклати глава.
— Нещата остават непроменени. Забранявам ти да вземаш уроци по пилотаж. За такава глупост няма да получиш от мене нито цент!
Тя отметна предизвикателно коси.
— Добре, така да бъде — рече раздразнено и стана. — Имам да уреждам някои неща в града — целуна го по бузата и излезе от трапезарията.
Уолтър въздъхна. Надеждите му обаче бяха напразни, защото Джералдин възнамеряваше да действа на своя глава и даже имаше конкретна идея. Пристигна на летището и паркира. След това се запъти към хангара, в който се намираше частният самолет на баща й. Още отдалеч забеляза Джим Уотърман. Беше зает с преглед на машината. В задълженията му влизаше, освен пилотирането, и техническата поддръжка.
Решително се отправи към него.
— Мис Принстън? — изненада се той. — Баща ви не ми е казал, че ще има нужда от мен днес.
Избърса лицето си с омаслена ръка. Комбинезонът му също беше изцапан е масло.
— Татко наистина не се нуждае от вас сега.
— Желаете ли да летите някъде днес? — попита я вежливо.
— Искам само да разгледам самолета. Знаете ли, Джим, много се интересувам от техника. Просто ме увлича, а още по-увлекателно ми се струва, да можеш да полетиш на този сандък — погъделичка самочувствието му, като му отправи една от най-чаровните си усмивки.
— Имате право — съгласи се Джим. — Това е прекрасно усещане. Затова, впрочем, и станах пилот. Въпреки че имам повече от три хиляди часа във въздуха, всеки нов полет ме опиянява. Там горе се чувствам наистина освободен — замечтано погледна към небето.
— Знаете ли, Джим, това е и моя мечта — да се рея в пространството. Но за нещастие, баща ми е решително против.
— Разбирам го. В края на краищата, не е съвсем безопасно — отговори Джим, без да долови вътрешното й раздразнение.
— Не го намирам за по-опасно от шофирането.
— Все пак има огромна разлика. Във въздуха трябва да се съобразяваш със съвсем други неща.
— Не разбирам. Какво толкова особено има в това да караш самолет?
Той се усмихна снизходително.
— Виждате ли, при шофирането, например, нямате никаква нужда от навигация. Пътувате по асфалтирани пътища и се ориентирате по пътните знаци. Във въздуха наистина също има пътища, по които трябва да се следва курса, но за ориентация ви е необходим компас, и много други неща.
— Бихте ли ми обяснил по-подробно?
Джим я погледна и поклати глава.
— Както сама казахте, баща ви е против. Ако наруша разпорежданията му, чисто и просто ще ме изхвърли.
— Но той няма да научи, Джим. Освен това, вие ще ме посветите само в някои теоретични постановки.
— Мис Принстън, аз не съм инструктор… — уклончиво отвърна Джим.
— Но аз искам само да ми обясните как работят уредите. Нямам намерение да летя. Просто изпитвам интерес към техниката. Освен това, никога не съм сядала в кабината на пилота и ще ми бъде много забавно.
Джералдин го погледна изпод дългите си извити мигли.
Джим не можа да устои на този поглед.
— Е, добре. Това вероятно не е забранено — съгласи се той накрая и й направи знак да го последва.
Джералдин правеше усилия да се държи колкото се може по-свободно и непринудено, когато Джим я въведе в кабината и й предложи с жест мястото на втория пилот.
Първо й разказа за значението на уредите за управление, а после премина към функциите им. Високомер, уред за измерване на налягането на маслото, компас, измерител на скоростта на вятъра, радар. Главата й се замая. Трябваше да си признае, че наистина разликата между самолета и колата е значителна. Стигнаха и до радиопредавателя. Джим й обясни, как се осъществява радиовръзката, и какво представлява специалният език, който ползват пилотите и диспечерите. Показа й как се попълват документите за всеки полет и как се определя курса на самолета.
— Това беше само едно бегло запознанство с пилотирането — завърши почти едночасовата си лекция.
— И какво? Сега остава само да полетя?
Той се разсмя.
— Да, остава само да полетите.
Когато напускаше самолета, Джералдин вече беше убедена, че управлението му не е чак толкова сложна работа.
— Утре ще дойда пак. Ще видим, дали съм запомнила нещо от обясненията ви.
И наистина, през следващите дни тя прекара доста време в кабината на малкия самолет.
Беше й ясно, че Джим няма да я допусне да полети, но беше сигурна, че все някога ще постигне целта си. В края на краищата, едва ли щеше да бъде толкова трудно да си намери подходящ инструктор.