— По-добре ли си вече? — посрещна я Гейл. — Ела. Седни и изпий едно кафе с мен.
Тъмните кръгове под очите на сестра й издаваха умората и напрежението от преживяното през последните дни.
За няколко минути се възцари тишина. Накрая Гейл я наруши.
— Искаш ли да ми кажеш нещо? Джералдин отрицателно поклати глава.
— Не. Не сега.
— През цялото време ли беше с този мъж?
— Да. Наложи се да кацнем принудително във Вермонтските планини.
— Боже мили!
— Успокой се. Виждаш, че нищо не ми се е случило — утеши я не без ирония Джералдин.
— Този човек те отмъкна там, нали?
— Не ме е отвличал!
— Значи ли това, че ти доброволно си отишла с него там? — изумено попита Гейл.
— Да. Съвършено доброволно. Искахме да се уединим за известно време — хладнокръвно излъга Джералдин.
— Защо тогава не ни каза, че отиваш на любовно пътешествие, а ни остави да се тревожим през всичкото това време за живота ти?
— В края на краищата, достатъчно възрастна съм да знам какво върша, нали? — тросна й се тя.
В този момент в стаята влезе икономът с, новите вестници и Джералдин ги грабна от ръката му. Прелисти ги нетърпеливо и изведнъж пребледня. Беше попаднала на снимка на Лестър. В прегръдките му сияеше червенокосата от летището.
„Щастливо завръщане“ — гласеше заглавието.
Вчера на летището Ню Йорк, Истърн преизпълнената от щастие Лаура Прентис се хвърли в обятията на годеника си Лестър Джонсън. Младши шефът на най-голямата самолетостроителна фирма в щатите повече от седмица се смяташе за безследно изчезнал, в деня, определен за демонстрационни полети той излетя за кратък полет, но по причини, които не пожела да сподели с пресата, краткият полет завърши едва вчера. Усилията на спасителните отряди и полицията да открият местонахождението му през тези дни, останаха напразни. Лестър Джонсън заяви пред репортерите, че се намирал в добро здравословно състояние.
„Неговата годеница! — повтаряше си Джералдин. — Лестър е сгоден! — Младши шеф на най-голямата самолетостроителна фирма в Щатите — значи той не е обикновен инструктор!“
Не можеше да го проумее. Почувства се неловко. „Как можах да се забъркам в такава каша? И как само се отнасях с него!…“
Тръпки я побиха. „През цялото време ме е водил за носа! Защо веднага не ми обясни всичко? Защо ме постави в такова глупаво положение? Защо ме прелъсти, след като е сгоден за онази Лаура Прентис? Боже, каква глупачка се показах пред него! Лестър сигурно хубавичко ми се е присмивал в мислите си! А аз нямам ли някаква вина? Поради глупавото си високомерие никога в живота си не се опитах да разбера хората около себе си. Никога не се съобразявах с тях. Е, сега си плащам.“
Едва там, горе в планината, беше прозряла печалната истина. През дългите, изпълнени със страх и борба часове, прекарани до леглото на Лестър, й беше станало пределно ясно, колко безцелен е бил животът й. Сега трябваше да промени всичко! Трябваше да придаде смисъл на съществуването си. Що се отнася до Лестър, нямаше да го види никога повече. Обичаше го с цялото си сърце, но той беше загубен за нея! Завинаги!
— Какво става с теб? — прекъсна мислите й Гейл и тя осъзна, че напълно беше забравила за присъствието й.
— О, Гейл! Всичко, което съм правила досега е било само глупости. Глупости, високомерие и егоизъм! Но сега — край! Ще се променя, колкото и усилия да ми струва!
Сълзи се стичаха по бузите й. Сестра й седна до нея, прегърна я и започна да я утешава.
— Млада си още. Целият живот е пред тебе — галеше копринените й руси коси.
— Ще продължа следването си в университета — спонтанно реши Джералдин. — Съвсем го зарязах напоследък.
— Идеята ти просто е чудесна — подкрепи я Гейл. — Татко толкова ще се зарадва. Но… какво ще стане с уроците по пилотаж?
— Писна ми от тях!
— Все пак ти си влюбена в този Лестър. Не е ли така? — опита внимателно почвата Гейл.
Джералдин кимна.
— Той е единственият мъж, освен татко, когото обичам и ще обичам винаги.
— Думите ти звучат малко високопарно и книжно — позволи си да отбележи сестра й. — Успокой се! Постепенно ще го забравиш и ще срещнеш друг…
— Никога! — прекъсна я нервно. — Никога няма да го забравя! Но така ми се пада — толкова отвратително се държах с него… Да, той има пълното право да ме презира.
— Недей сега да се размекваш от самосъжаление. Ако този Лестър е истински мъж, ще дойде тук при теб и ще ти обясни всичко.
— Каква полза. Той е сгоден — с трагичен глас отвърна Джералдин.
Гейл изведнъж се ядоса.
— Сгоден, а ти е завъртял главата. Що за човек е той тогава?