— Как си? — прозвуча някак неестествено гласът му.
— Добре съм. Радвам се, че се видяхме отново, но те моля да ме извиниш — с кавалер съм, а и годеницата ти сигурно те очаква с нетърпение.
Обърна се и понечи да се отдалечи, но Лестър задържа ръката й.
— Непрекъснато мисля за времето, което прекарахме в хижата… — започна почти шепнешком.
— Така ли? А аз не! Забравих за всичко това… „Трябва да се овладея! — мислеше трескаво. — Не бива да позволявам да се забележи, че чувствата ми ще ме убият, че искам да съм в ръцете му, и…“
— Джералдин! Защо ме отбягвай!? Още ли не си ми простила отвличането в планината?
— О, отдавна съм го забравила — тихо промълви. „Не! Няма да мога да запазя хладнокръвие, когато се намирам толкова близо до него.“
— Нима забрави и нощта, в която се любихме така всеотдайно!
— Да. И за нея забравих… — прошепна и очите й се напълниха със сълзи.
— Джералдин, не е възможно да си забравила онези мигове!
— А защо не? Ти ме излъга, измами ме! Играеше пред мен ролята на влюбен, въпреки че си бил вече сгоден — изтръгна се от гърдите й. — Защо тогава да не забравя? Пък и толкова много време мина оттогава.
Лестър я погледна изумен.
— Значи ли това, че си изпитвала някакви чувства към мен?
— Да, може да се каже и така… — призна си свенливо Джералдин. — И аз, глупавата гъска, те обичам и сега. Така! Сега можеш да се надсмиваш над мен, колкото си щеш, и да се върнеш при годеницата си!
Той не можеше да повярва на ушите си.
— Боже мой! А аз мислех, че си студена като лед, и че за теб всичко е било забавна игричка. Толкова често протягах ръка към телефона да те чуя, но ме спираше страхът, че ще ме отблъснеш. Всяка минута мислех само за теб. Ти изчезна тогава така внезапно от летището.
— А какво трябваше да правя там? Може би да гледам, как прегръщаш и целуваш годеницата си?
Лестър сложи ръце върху тесните й голи рамене и силно я притисна към себе си.
— Тя не ми е вече годеница — прошепна в ухото й.
— Наистина ли? — промълви Джералдин, примряла в прегръдката му.
— Да, така е. Ти си единствената жена в моя живот, любов моя. Освен майка ми.
Хвана брадичката й и устните му докоснаха връхчето на красивото й носле.
Това не й стигаше. Тя се повдигна на пръсти и го целуна по устата.
За няколко мига целият свят изчезна. Съществуваха само те двамата и тяхната любов.
— Ще ми простиш ли? — попита Джералдин, когато устните им се разделиха.
— Нямам какво да ти прощавам, скъпа.
— Даже и това, че те взех за инструктор?
Лестър се засмя.
— Напротив. С това ти ми направи комплимент. На изпита щеше да се наложи да ти призная истината. Ако искаш, мога да ти намеря един добър учител.
— Не, благодаря. За какво ми е да се уча да пилотирам. Ти, както забелязах, умееш да го правиш доста добре. Само дето трябва малко да потренираш по трасето към хижата.
Лестър я притисна към себе си.
— Права си. Какво ще кажеш за утре сутринта?
— Не бързай да обещаваш. Не се знае, дали ще можеш да мигнеш тази нощ.
Джералдин му хвърли лукав поглед, хвана го за ръката и буквално го повлече след себе си към изхода.