Малкото летище, предназначено за спортни самолети, се намираше в другия край на Ню Йорк. Добра се до него за повече от час. Уверено се запъти към контролната кула, в която се помещаваше клубът. Вътре нямаше никой. „Как беше името на инструктора?“ Джералдин трескаво се мъчеше да си го спомни, но усилията й останаха напразни.
Бавно се упъти към хангара. Изведнъж се чу шум на мотор и недалеч от нея кацна малка спортна машина.
От кабината слязоха мъж и жена.
„Сигурно това е инструкторът“ — помиели си и с раздразнение хвърли поглед на изящния си часовник. Стрелките показваха четвърт час закъснение след уговореното време.
— Как смеете да ме карате да чакам толкова дълго?! — нахвърли се върху мъжа в бял комбинезон, без да погледне жената до него. — Плащам добри пари и мога да изисквам поне точност. Аз съм Джералдин Принстън и не съм свикнала да чакам — добави надменно.
Лестър Джонсън погледна неразбиращо наперената красива блондинка. Тъкмо се накани да я попита, какво точно иска от него, когато си спомни последните й думи: „Плащам добри пари за тези уроци…“
„Ясно! Тази прелестна мацка ме взема за инструктор по летене.“
Гневът му, предизвикан от агресивното й поведение, мигновено се изпари. Изведнъж ситуацията му се стори доста забавна и желанието му да се разправих това красиво като мечта същество изчезна.
— Слушайте… — опита да се включи в разговора червенокосата му спътничка, но той я прекъсна с жест.
Лаура гневно прехапа устни.
— Много съжалявам за закъснението — Лестър повдигна рамене и едва сдържа усмивката си, — но понякога учениците не могат да усвоят бързо материала.
Явно забавляващ се, хвърли многозначителен поглед към придружителката си. В очите на Лаура блеснаха гневни искри. Беше забелязала с какъв интерес годеникът й съзерцава тази блондинка и в гърдите й се надигна вълна от пареща ревност.
Джералдин изгледа пренебрежително младия мъж.
— С мен няма да имате такива проблеми — отвърна. — Ще ми трябват не повече от десет часа, за да усвоя всичко.
— Прекрасно — прозвуча ироничният му отговор. — Точно такива ученици ми допадат най-много.
Вече беше успял да си състави мнение за нея. „Красиво, разглезено зверче, което не може да търпи никакви забележки. Ще й дам да разбере!“
— Е, какво чакаме още? Да вървим.
Направи приканващ жест е ръка и Джералдин се отправи към самолета, като мина гордо покрай него.
— Ти сериозно ли мислиш да даваш уроци на малката? — изсъска Лаура.
— Сама чу, че имала нужда от инструктор по летене. Не мога да я зарежа така.
— Обясни й, че е станало недоразумение — с негодувание настоя тя. — Кажи й, че не си инструктор, че се казваш Лестър Джонсън, и че си един от шефовете на самолетостроителна фирма!
— После — каза й, като бегло я целуна по бузата.
Лаура гневно тропна с крак и, без да се обръща, напусна летището.
— Мисля, че е по-добре да се изместите на другата седалка — каза й Лестър с усмивка.
Естествено, Джералдин беше заела пилотското място.
— Но аз искам да се науча да летя!
— Разбира се. Но първо трябва да изслушате обясненията ми.
Тя обаче не се помръдна.
— Няма какво да ми обяснявате — заяви високомерно. — Познавам всички уреди и функциите им също.
— О, чудесно! Но след като знаете всичко, за какво ви трябвам аз?
— За да получа пилотска книжка, все пак имам нужда от присъствието на инструктор, ако не се лъжа — отвърна му заядливо.
— О, да — съгласи се Лестър. — Обикновено е така, но доколкото мога да преценя, вие сте в състояние да намерите начин да се снабдите с нея и без моето участие — разсмя се той.
— Вие какво, подигравате ли ми се — разсърди се Джералдин. — Не се нуждая от вашите подмятания. Аз съм Джералдин Принстън и…
— … това го казахте вече — сухо забеляза Лестър.
— Аз съм Джералдин Принстън, дъщерята на Уолтър Принстън — милиардерът…
— … това не го бяхте казала досега!
Тя кипеше от ярост. „Какво всъщност си въобразява този мъж, та си позволява да ме прекъсва така?! Е, ще му покажа къде зимуват раците!“
— Мога да си намеря, и друг инструктор! — заяви троснато.
Лестър, който все още стоеше до нея в очакване креслото на пилота да бъде освободено, се престори, че си отива.
— Действайте тогава.
Джералдин прехапа устни. Беше решила да вземе първия си урок още днес. Търсенето на нов инструктор сигурно щеше да отнеме няколко дни. Беше принудена да отстъпи. Скърцайки със зъби от гняв, зае мястото на втория пилот.
— Е, добре, останете — извика след него, а мислено си рече. „На всяка цена трябва да си намеря друг инструктор! По-късно.“